Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сензационни новини за килърите на Станка Марангозова
  • Новини

Сензационни новини за килърите на Станка Марангозова

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
ikilaskrqraksras.png

На 31.08.2023 г. Военно-окръжна прокуратура – София внесе в Софийския военен съд обвинителен акт и над 100 тома с доказателства по досъдебното производство за убийството на Станка Марангозова, съобщиха от обвинението.

С обвинителния акт на съд са предадени 4 лица – подп. Б.И. (служител на Национална служба за охрана към момента на извършване на престъплението), И.М., В.Д. и П.К.

П.К. е предаден на съд като извършител на престъплението, а останалите трима обвиняеми като подбудители и помагачи.

Събрани са доказателства, че на 10 октомври 2019 г. в гр. София извършителят на престъплението е проследил жертвата до блок в кв. „Младост“ и стрелял от мотоциклет, прикривайки оръжието с букет от изкуствени рози. На С.М. са били причинени три огнестрелни наранявания на главата, които довели до смъртта й.

С.М. е била следена близо месец, като е бил използван и тракер за определяне на местонахождението й. Мотоциклетът е открит във водоем край софийското село Чепинци на 20 май 2020 г.

След убийството обвиняемият И.М. е напуснал пределите на страната и се е укрил от органите на досъдебното производство първо в Конфедерация Швейцария, а по-късно във Федерална Република Германия. В изпълнение на издадената от Военно-окръжна прокуратура-София Европейска заповед за арест местонахождението му е установено и на 05.10.2022 г. е екстрадиран у нас.

 

Трима от обвиняемите са привлечени към наказателна отговорност и за участие в организирана престъпна група за държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространението им.

В хода на разследването е извършен следствен експеримент и множество експертизи – съдебно-медицински, компютърно-технически, физико-химични експертизи и др.

За предумишлено убийство, извършено с користна цел и със средства, опасни за живота на мнозина, законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Предстои Софийският военен съд да насрочи заседание за разглеждане на делото.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лена Бориславова се завърна бременна в осми месец и захапа Борисов: Каза всичко за Алексей Петров
Next: МОН обяви графика на ваканциите на учениците за новата учебна година

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.