Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сензационно! Румен Радев от Прага: Не подписах! Това означава въвличането ни във война с Русия
  • Новини

Сензационно! Румен Радев от Прага: Не подписах! Това означава въвличането ни във война с Русия

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2022
nedpadoaspdias.png

„С пълна убеденост не подписах декларацията за присъединяване на Украйна към НАТО. Това означава въвличането ни във война с Русия“. Това заяви държавният ни глава от Прага. Президентът Румен Радев дава изявление пред медиите след края на срещата в чешката столица, в която участва.

На въпрос какво е мнението му за становището на „Демократична България“ да внесат проекторешение за изпращане на оръжие за Украйна в НС, Радев коментира:

„Изумително е, че на фона на енергийната и икономическа криза в цяла Европа „Демократична България“ се опитва да ни тласне във войната, още дори преди да е свикан парламентът Ако със същата страст, която лобират за Украйна в НАТО, работеха за правосъдната реформа и за интересите на българските граждани, сега обществената тежест на тази формация щеше да бъде различна.“

Радев коментира и отказа на ПП за съставяне на коалицияа с ГЕРБ: “На първо място партиите трябва да поставят интереса на българските граждани. Изключително важно е да има парламент”

Не изпускай тези оферти:

„Ще предоставя на партиите достатъчно време, така че да могат да обсъдят принципите и приоритетите и да се излъчи управленско мнозинство и правителство“, добави той.

„Очаквам да не забравят, че трябва да поставят на първо място държавата“, коментира Радев.

„Таван на цените на газа е тема, която само се дискутира в момента. Да, има желание да се справим с ценовата криза, но тепърва ще се обсъждат и на други съвети тези механизми.

Лидерите препоръчаха на ЕК за следващия съвет на 20 октомври комисията да предложи стъпки така че да бъдат овладени цените, така че да има реформа на европейския пазар за газ“, допълни той.

Още политика:

„Завещавам една висока политическа амбиция. Без висока политическа амбиция обществото не може да се развива и да се очаква, че нещо ще се случи“, каза в интервю за предаването „Панорама“ по БНТ1 Иван Костов, който наскоро издаде своя нова книга.

По думите му обществото не иска промени в голямата си част. „Промените се налагат от вътрешни и външни обстоятелства. Да имаш амбиция да издигнеш икономическо, социално, технологично и информационно.

Ти няма какво да правиш в политиката. Това ми е завещанието“, каза още Костов.

В първата част на интервюто си Костов каза, че ГЕРБ отказват да понесат отговорността за съставяне на правителство и искат отговорността да се понесе от всички. „ГЕРБ предлагат обединение в името на мира и войната. Но да се твърди, че ние сме във война, е опорка на Кремъл.

Всеки който казва, че сме във война, включително и г-н Борисов, използва руска опорна точка… Не мисля, че ГЕРБ облекчават решението на другите партии, мисля че го провокират“, каза още Костов.

Още политика:

Точно 4139 гласа не са достигнали на партията на шоумена Слави Трифонов „Има такъв народ“ да влезе в парламента, става ясно от справка в Централната избирателна комисия.

Според избирателната активност на изборите в неделя 4-процентовата бариера за влизане в парламента е 100 210 гласа подкрепа, а ИТН са събрали 96 071 гласа.

ЦИК обяви официално резултатите и мандатите. 7 формации влизат в парламента, ИТН – не

В 48-ото Народно събрание ГЕРБ ще има 67 депутати, „Продължаваме промяната“ – 53, ДПС ще имат 36 народни представители, „Възраждане“ ще има 27 места, БСП ще има 25, „Демократична България“ – 20. Най-малката парламентарна група ще бъде новата партия на бившия служебен премиер Стефан Янев „Български възход“ с 12 депутати.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изчезнал през 1991 г. мъж се върна след 30 години със същите дрехи и без спомени
Next: Ники Дойнов зададе най-омразния въпрос на Петков, а той шокира с обясненията си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.