Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сервитьорка показа ето тази бележка на дете в ресторант, а минута по-късно се обади в полицията
  • Новини

Сервитьорка показа ето тази бележка на дете в ресторант, а минута по-късно се обади в полицията

Иван Димитров Пешев август 1, 2022
serievievoaotk.jpg

Всяка година чуваме за случаи с насилие над деца. В голяма част от тях виновни са именно родителите. Една сервитьорка в ресторант предусети, че едно дете е в подобна ситуация.

Флавиан Карвальо обслужвала семейство в заведението, в което работи в Ориндж Каунти, Орландо.

Тя забелязала, че 11-годишно момченце стои малко изолирано от останалите. То не се хранело, защото за него порция не била поръчала. Малко след това забелязала и синини по открити части на тялото му. Жената решила, че трябва да действа. Показала му зад гърба на родителите лист хартия с надпис „Имаш ли нужда от помощ“.

Флавиан попитала родителите защо детето не се храни, а отговорът бил, че момчето ще яде у дома по-късно, уточнява GlasNews.bg.

„Видях, че има голяма драскотина между веждите си. Няколко минути по-късно видях синина отстрани на окото му. Така че почувствах, че нещо наистина не е наред,“ казва тя.

След като детето кимнало, в отговор на написания въпрос на лист хартия, тя веднага се обадила на 911.

По-късно полицията научава, че вторият баща на момчето, Уилсън, е измъчвал детето, наказвал го с военни упражнения, връзвал го с главата надолу, изолирал го и го оставял без храна в продължение на дни.

Разследващите открили множество предмети, използвани като средство за наказание на непълнолетния – включително огънат метален прът, дървена метла, белезници и ремъци с тресчотки.

Уилсън е признат за виновен за насилие над деца и едно обвинение за неглижиране на грижите към тях.

Оказва се, че майката на момчето и съпругата на Уилсън, Кристен Суон, е признала, че е знаела за случващото се, но не е сигнализирала в полицията, нито са осигурявали необходимата медицинска грижа. Тя също е арестувана.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нервите на Лена Бориславова не издържаха, обърна се към Борисов с
Next: Страшен мор ни удря през август, България пред голяма опасност

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.