Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сергей Лавров изсипа цялата си ярост върху България, това няма да ни го прости! Най-лошото е какво ни готви
  • Новини

Сергей Лавров изсипа цялата си ярост върху България, това няма да ни го прости! Най-лошото е какво ни готви

Иван Димитров Пешев юни 6, 2022
serieigeqnagnryyy.jpg

Руският външен министър Сергей Лавров определи като „безпрецедентно“ решението на България, Северна Македония и Черна гора да блокират преминаването на самолета на руска официална делегация през въздушното им пространство, с което бе осуетено планираното му посещение в Сърбия, съобщи ТАСС.

„Снощи и тази сутрин постъпиха много въпроси от медии за нашата реакция на безпрецедентното решение, което бе взето от няколко държави членки на НАТО, с което бе възпрепятствано посещението ми в Сърбия.

„Случилото се, разбира се, е абсурдно и аз разбирам интереса ви към оценката на тези възмутителни действия“, заяви руският външен министър по време на пресконференция по актуални въпроси.

По думите му, Москва досега не е получила официални обяснения от държавите, които отказаха преминаването на самолет на руска официална делегация.

„Зная, че ще последват много обяснения, каквито досега не сме чули. Страните, които отказаха разрешение за полета, ще кажат, че така са им наредили от ЕС и НАТО. А те, на свой ред, ще обясняват, че държавите са взели сами решенията си.“, добави Лавров.

Руският външен министър определи като цинична позицията на Запада по отношение на правото на Белград да избира партньорите си, но допълни, че това не изненадва Русия.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков от своя страна определи решението на трите държави като „враждебно действие“. Той подчерта, че подобни действия водят до проблеми с графика на дипломатическите срещи на високо ниво, но няма да попречат на Москва да продължи да поддържа контакти с приятелските страни.

От българското МВнР официално съобщиха, че решението за отказ на достъп до въздушното ни пространство за самолета на Сергей Лавров е в съответствие със санкционните режими на Европейския съюз срещу Русия и по-конкретно член 4д, параграф 1 от Решение 2014/512/ОВППС на Съвета от 31 юли 2014 г.

В допълнение, считано от 25 февруари 2022г., под номер 670 Сергей Викторович Лавров е включен в списъка с физически и юридически лица, обект на ограничителни мерки на ЕС, съгласно Регламент 269/2014 г.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изтръпнахме! Върхушката на Кремъл със зловеща заплаха за българите! Свръхтежката балистична ракета Сатана 2 няма да иска разрешение
Next: Предаваме от Луковит, където 18-годишен без книжка помете 7-годишно детенце! Избяга моментално

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.