Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сергей Станишев рядко се изказва, но днес думите му разтърсиха държавата
  • Новини

Сергей Станишев рядко се изказва, но днес думите му разтърсиха държавата

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2022
serereigiegie.jpg

Политиката е неспособна да възпроизведе решение. Това заяви бившият президент на ПЕС Сергей Станишев в „Седмицата“ по Дарик радио.

„Политиците някак си живеят в собствен свят и ми се струва, наблюдавайки страстите в парламента в момента, че голяма част от партиите са застинали през 2021 година, когато започнаха този цикъл от 4 избора за 18 месеца, което е огромен стрес за обществото“, коментира още той.

„За 18 месеца не намериха начин да водят смислен диалог помежду си, защото в крайна сметка това е задачата пред политическите партии.

Имаме изключително висока инфлация, криза на доставките, на енергетиката, имаме пълномащабна война на територията на Европа – това няма как да подреди приоритетите на политиците, а ако не са подредени, това е неадекватност“, заяви Станишев.

Не изпускай тези оферти:

Според него съдържателния разговор в политиката се губи и не се акцентира толкова на реалните проблеми на хората в медиите. „Кое важно в момента – как хората ще си платят сметките, т.е има един обратен дневен ред“, каза той.

Станишев коментира какво е научил за 11 години като президент на ПЕС. „Трябва да се научиш да чуваш всеки уважително, да търсиш аргументите му и на базата на общи ценности да изграждаш нови политики, които да бъдат адекватни, да покажат на хората, че ЕС има смисъл“, категоричен бе той.

„Единовластието е винаги е рисков фактор, защото Монтескьо е казал, властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютното. Корумпира означава не просто вземане на пари като рушвет, а като начин на мислене. Това е рисковият фактор в единовластието“, каза още той.

На въпрос къде са сбъркали младите политици, Станишев отговори „струва ми се, че в усещането, че животът започва от тях, защото те представляват бунт на едно поколение, което не беше политически активно през годините и усещането, че ние дойдохме, хората са с нас, ние представляваме народната воля, нямаме нужда да говорим с другите.

Каквото кажем, това става и трябва да стане незабавно и бързо. Това е интернет поколението, което смята, че всичко е на един клик разстояние.“

Сергей Дмитриевич Станишев е български политик, 49-и министър-председател на България в правителството му, между 17 август 2005 г. и 27 юли 2009 г. и председател на Висшия съвет на Българската социалистическа партия. На 24 ноември 2011 г.

Станишев става временен председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС), а на 29 септември 2012 г. е избран за неин президент.

Председател на БСП (2005 – 2014)
Сергей Станишев на Бузлуджанския митинг, 2005 г.

През май 2000 г. е избран за член на ВС на БСП, през юни 2001 г. – за народен представител от 19-и Русенски многомандатен избирателен район (МИР), а през декември 2001 г. – за председател на ВС на БСП и на парламентарната група (ПГ) на „Коалиция за България“ (КБ). Избран е за депутат от 2-ри Бургаски МИР през юни 2005 г. Председател на ПГ на КБ в XL НС до избирането му за премиер.

Председател на ПГ на КБ в XLI и XLII НС.

През юли 2014 г. обявява, че ще напусне лидерския пост, след като го е заемал в продължение на 13 години.

Председател на БСП до 27 юли 2014, когато на този пост е избран Михаил Миков

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Teзи 2 зoдии щe ce ĸъпят в пapи скоро
Next: Скок в ефира! Най-близкият на Слави го предава, подписва с bTV?

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.