Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сергей Станишев се завръща с пълна сила в БСП и отстранява Нинова?
  • Новини

Сергей Станишев се завръща с пълна сила в БСП и отстранява Нинова?

Иван Димитров Пешев септември 17, 2022
sergeigeigiegie.jpg

Лидерът на ПЕС и бивш премиер Сергей Станишев няма да се кандидатира за нов мандат начело на европейското ляво семейство, съобщи изненадващо той на пресконференция в София, няколко часа след изтичането на срока за номинациите за високия пост.

А причините са политически и водят до БСП, разкри той, като разясни, че е получил множество номинации и предложения отново да оглави ПЕС.

Личният авторитет и авторитетът на партията, която излъчва президента на голямото политическо семейство. И точно тук по думите му се корени причината да откаже –

Станишев не усеща подкрепа от българската левица.

Не изпускай тези оферти:

Защото по думите му не може партия, в която лидерът иска да прилича на Виктор Орбан, да излъчи номинация за лидерското място на социалистите в Брюксел.

Станишев заяви, че самият той не е търсил подкрепа от Корнелия Нинова. И междувременно я упрекна, че е страняла умишлено от присъствието на ръководството на БСП в ПЕС.

Избиран три пъти с огромна подкрепа начело на левицата на Стария континент, Станишев посочи своята номинация за наследник на поста.

Това е бившият шведски премиер Стефан Льовен.

Като прелюдия към обявяването на решението си Станишев ползва думи на 9-годишния си син Георги. В училище обсъждали професиите на родителите. Тогава детето заключило: „Когато баща ми умре, ще отиде при легендите“.

Бившият премиер очерта ключови промени, настъпили за Европа, благодарение на политиката на ПЕС, откакто той бе избран за неин президент през 2011 г. – борба с дясното затягане на коланите, младежката безработица, за по-плавен Зелен преход, въвеждането на антикризисните ковид мерки, а след това и социалните политики в Плана за възстановяване и устойчивост.

А 11 години по-късно Станишев е на мнение, че именно лявото политическо семейство в ЕС е най-сплотено.

Той смята, че Европа има няколко приоритета, които да постигне и използва – критично мислене, нов вид хуманизъм и диалог. „Ако нямаме диалог в обществото, няма да имаме устойчиво развитие“, предупреди той.

И заговори за мира в контекста на опасността войната в Украйна да излезе от пределите си сега и да се превърне в пълномащабна и да обхване цяла Европа.

По повод предстоящите на 2 октомври парламентарни избори, Сергей Станишев заяви, че кампанията на партиите вървяла по линия на това формациите да говорят със самите себе си и на себе си. А европейските приоритети, за които той говори, не виждал в предизборната реторика у нас.

„Партиите се стрелят като на пейнтбол игра, а не се търси национално съгласие по фундаменталните решения и цели“, предупреди Станишев.

Лявата идея е оптимистична по природа. Оптимист съм. България има нужда от голяма и силна левица, която да печели изнори, а не да бъде присъдружна към други сили.

Тя трябва да е генератор на игри. Чувствам ръцете си много по-развързани, отколкото когато и да било, и това ще бъде моя лична кауза“, каза той.

Дали се цели към „Дондуков“ 2 оттук нататък, Станишев заяви, че ще работи за колективното усилие на БСП отново да бъде силна, но не отговори конкретно дали би се върнал начело на Столетницата или да се устреми към кандидатура за държавен глава.

На въпрос на Lupa.bg дали вижда като по-удачна коалиция с ГЕРБ, или с „Продължаваме промяната“ след поредния вот тази есен, Станишев отговори, че изборът му приличал на въпроса „Как предпочиташ да умреш – да бъдеш обесен или разстрелян“?

По думите му Столетницата вече е платила печална цена от коалицията с ДПС (когато Пламен Орешарски бе премиер – б.а.). И заяви, че играта на БСП на чужд терен не й носи никаква полза.

Най-важно за оздравяването на левицата според него било фокусирането върху привличането на избиратели в периферията. И определи като катастрофален резултатът на „Позитано“ 20 на изборите през ноември 2021 г.

Дали смята да прави нова партия с лица като Калоян Паргов, Юрий Асланов, Ангел Найденов, Дора Янкова, Татяна Буруджиева, Георги Пирински, които присъстваха на финалната му пресконференция в родината като президент на ПЕС, Станишев отвърна единствено, че „ножът е опрял до кокала“.

И даде да се разбере, че се връща в активната работа в БСП.

А новият президент на ПЕС ще стане ясен на конгреса в Берлин в средата на октомври.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Орехи, чесън, оцет и мед: Запазете тези стари рецепти! Може да са ви полезни при един куп здравословни проблема. Вижте
Next: Инфарктна ситуация във Враца, пълно е с полиция и линейки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.