Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сериозна сума: Държавата плаща по 32 лева на час за тази работа
  • Новини

Сериозна сума: Държавата плаща по 32 лева на час за тази работа

Иван Димитров Пешев януари 29, 2024
sdfvodsfvkfdskbvfgdbgfbf.png

Увеличават парите на вещите лица, които правят съдебни експертизи. От министерството на правосъдието предлагат за всеки час работа те да получават по 3,5 % от минималната работна заплата – което в момента прави около 32 лева. В същото време все повече експерти отказват да бъдат вписвани като вещи лица

 

Доц. Кирил Велков от Техническия университет в София над 10 години прави експертизи по транспортни произшествия у нас. „Една експертиза на практика е творчески процес“, твърди доц. Кирил Велков, експерт по транспортни произшествия:

 

Казва, че две еднакви катастрофи няма, поради което работата му може да продължи от няколко дни до няколко седмици.

„Да се изисква, примерно информация за параметри на дадено кръстовище, размери, план и така нататък. Много допълнителна информация. Имали сме случаи, когато специално сме спускали дрон, който да може да свали параметрите на пътя“, посочва експертът.

 

За всеки час работа, доц. Велков получава 3% от минималната работна заплата. Което за миналата година значи по-малко от 25 лв. „Понякога заплащането се бави с месеци. Но има случаи, в които заплащането понякога се бави с година“, споделя пред Нова телевизия доцент Велков.

 

А наредбата за заплащане на вещите лица не е актуализирана от години. Затова от Министерството на правосъдието предлагат промяна. „Предложението е да стане 3,5%. Тоест не е съществено, но има за цел да осъвремени и да направи професията на вещите лица доста по-атрактивна“, подчертава д-р Борислав

 

Ганчев, началник на кабинета на министъра на правосъдието: Ще се ускори и срокът на заплащане, уверяват от ведомството. „Досега срокът на заплащането на възнагражденията беше 60 дни. Намаляваме го наполовина“, обясни доктор Ганчев.

 

Тройните и комплексните експертизи са огромен проблем заради липсата на достатъчно кадри, признават експертите. „Трудно могат да бъдат намерени трима експерти по подвижен състав, за да се направи експертиза на железопътно произшествие“, заяви доц. Велков.

Бавното изготвяне на експертизи означава и бавно правосъдие, защото липсата на експертно заключение блокира процесът.

 

„Много съдии казват:“Започваме да звъним по списъка с експерти и те казват: „Не правим експертизи“, твърди Симеон Ананиев, председател на Асоциацията на вещите лица. Затова от Асоциацията на вещите лица предлагат да се изготви специален закон, в който да се регламентират не само заплащането, но и дейността им като цяло.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Cлeд ĸaтo пpoчeтeтe тaзи мoлитвa, в живoтa Bи щe нacтъпят иcтинcĸи чyдeca – пpeĸpacни cъбития, дoбpи нoвини!
Next: Михаил Билалов съобщи тъжна вест: Отиде си голям наш продуцент и актьор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.