Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сестра Тончева: Най-лесната рецепта премахва гъбичките по ноктите ми така, както никое мазило не успя! (след 3 седмици ги няма)
  • Новини

Сестра Тончева: Най-лесната рецепта премахва гъбичките по ноктите ми така, както никое мазило не успя! (след 3 седмици ги няма)

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2023
dshfghtrhytrhfghfg.png

Сестра Тончева сподели начина, по който е успяла да излекува упоритите гъбички по ноктите!

Упорити, грозни, досадни и сякаш вечни – това са омразните гъбички по ноктите и краката, от които си патят сякаш все повече хора. Лекове за тях има не един, както и огромно количество мазила.

Фармацията влага луди пари и печели още повече от продажбата на стотици кремове, спрейове, гелове и прочие препарати. Които уж лекували гъбички по ноктите.

Уж, защото повечето от тях изобщо не помагат и това може да го потвърди всеки втори. Сестра Тончева от Варна обаче сподели своя начин или своята панацея, както я нарича. А именно рецептата, с която за три седмици успяла да се отърве от гадното заболяване.

 

Сестра Тончева работи дълги години в едно от ДКЦ-тата в морската столица и е изпробвала какво ли не за лечението си. Често пъти й попадали дори безплатни мазила, заради рекламните брошури и бройки в поликлиниките. Никое от тях обаче не действало така, както очаквала.

“Ако щете вярвайте, но съм се мазала и цапотила с всичко. Де що излезе на пазара, беше на краката ми. И йок! Нищо! Никакъв ефект. След това реших да послушам приятелка, която ми беше говорила за тази домашна рецепта.

Уж на шега, а взех, че се излекувах. Оттогава не се смея на никой, който ми хвали природните или прости илачи. Как да го направя като точно такъв ми помогна”, разказва Тончева.

Тя се спасила от упоритите гъбички по ноктите с обикновен ябълков оцет, сода за хляб и вода. В половин литър с гореща вода се разтваря 350 грама ябълков оцет и три лъжици сода бикарбонат.

 

С тази смес два пъти през деня за по 20-ина минути се прави баня на ходилата, още докато е топла водата. По възможност и за по-бързо лечение е добре да се прави и компрес с нея на проблемните зони.

Напоява се памучно тампонче и се поставя върху ноктите на краката. Закрепя се добре, отгоре се обуват чорапи и така по възможност се спи през нощта. При сестра Тончева гъбичките изчезнали след третата седмица, но обяснява, че това става индивидуално при всеки човек. Сигурното е само, че ефект има и то огромен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Реши се съдбата на Pycката църква, миряните ликуват
Next: Не е за вярване какво извадиха водолази от морето край плаж Нестинарка

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.