Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сестра Тончева: Най-лесната рецепта премахва гъбичките по ноктите ми така, както никое мазило не успя! (след 3 седмици ги няма)
  • Новини

Сестра Тончева: Най-лесната рецепта премахва гъбичките по ноктите ми така, както никое мазило не успя! (след 3 седмици ги няма)

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2023
dshfghtrhytrhfghfg.png

Сестра Тончева сподели начина, по който е успяла да излекува упоритите гъбички по ноктите!

Упорити, грозни, досадни и сякаш вечни – това са омразните гъбички по ноктите и краката, от които си патят сякаш все повече хора. Лекове за тях има не един, както и огромно количество мазила.

Фармацията влага луди пари и печели още повече от продажбата на стотици кремове, спрейове, гелове и прочие препарати. Които уж лекували гъбички по ноктите.

Уж, защото повечето от тях изобщо не помагат и това може да го потвърди всеки втори. Сестра Тончева от Варна обаче сподели своя начин или своята панацея, както я нарича. А именно рецептата, с която за три седмици успяла да се отърве от гадното заболяване.

 

Сестра Тончева работи дълги години в едно от ДКЦ-тата в морската столица и е изпробвала какво ли не за лечението си. Често пъти й попадали дори безплатни мазила, заради рекламните брошури и бройки в поликлиниките. Никое от тях обаче не действало така, както очаквала.

“Ако щете вярвайте, но съм се мазала и цапотила с всичко. Де що излезе на пазара, беше на краката ми. И йок! Нищо! Никакъв ефект. След това реших да послушам приятелка, която ми беше говорила за тази домашна рецепта.

Уж на шега, а взех, че се излекувах. Оттогава не се смея на никой, който ми хвали природните или прости илачи. Как да го направя като точно такъв ми помогна”, разказва Тончева.

Тя се спасила от упоритите гъбички по ноктите с обикновен ябълков оцет, сода за хляб и вода. В половин литър с гореща вода се разтваря 350 грама ябълков оцет и три лъжици сода бикарбонат.

 

С тази смес два пъти през деня за по 20-ина минути се прави баня на ходилата, още докато е топла водата. По възможност и за по-бързо лечение е добре да се прави и компрес с нея на проблемните зони.

Напоява се памучно тампонче и се поставя върху ноктите на краката. Закрепя се добре, отгоре се обуват чорапи и така по възможност се спи през нощта. При сестра Тончева гъбичките изчезнали след третата седмица, но обяснява, че това става индивидуално при всеки човек. Сигурното е само, че ефект има и то огромен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Реши се съдбата на Pycката църква, миряните ликуват
Next: Не е за вярване какво извадиха водолази от морето край плаж Нестинарка

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.