Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сестра Тончева: Най-лесната рецепта премахва гъбичките по ноктите ми така, както никое мазило не успя! (след 3 седмици ги няма)
  • Новини

Сестра Тончева: Най-лесната рецепта премахва гъбичките по ноктите ми така, както никое мазило не успя! (след 3 седмици ги няма)

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2023
dshfghtrhytrhfghfg.png

Сестра Тончева сподели начина, по който е успяла да излекува упоритите гъбички по ноктите!

Упорити, грозни, досадни и сякаш вечни – това са омразните гъбички по ноктите и краката, от които си патят сякаш все повече хора. Лекове за тях има не един, както и огромно количество мазила.

Фармацията влага луди пари и печели още повече от продажбата на стотици кремове, спрейове, гелове и прочие препарати. Които уж лекували гъбички по ноктите.

Уж, защото повечето от тях изобщо не помагат и това може да го потвърди всеки втори. Сестра Тончева от Варна обаче сподели своя начин или своята панацея, както я нарича. А именно рецептата, с която за три седмици успяла да се отърве от гадното заболяване.

 

Сестра Тончева работи дълги години в едно от ДКЦ-тата в морската столица и е изпробвала какво ли не за лечението си. Често пъти й попадали дори безплатни мазила, заради рекламните брошури и бройки в поликлиниките. Никое от тях обаче не действало така, както очаквала.

“Ако щете вярвайте, но съм се мазала и цапотила с всичко. Де що излезе на пазара, беше на краката ми. И йок! Нищо! Никакъв ефект. След това реших да послушам приятелка, която ми беше говорила за тази домашна рецепта.

Уж на шега, а взех, че се излекувах. Оттогава не се смея на никой, който ми хвали природните или прости илачи. Как да го направя като точно такъв ми помогна”, разказва Тончева.

Тя се спасила от упоритите гъбички по ноктите с обикновен ябълков оцет, сода за хляб и вода. В половин литър с гореща вода се разтваря 350 грама ябълков оцет и три лъжици сода бикарбонат.

 

С тази смес два пъти през деня за по 20-ина минути се прави баня на ходилата, още докато е топла водата. По възможност и за по-бързо лечение е добре да се прави и компрес с нея на проблемните зони.

Напоява се памучно тампонче и се поставя върху ноктите на краката. Закрепя се добре, отгоре се обуват чорапи и така по възможност се спи през нощта. При сестра Тончева гъбичките изчезнали след третата седмица, но обяснява, че това става индивидуално при всеки човек. Сигурното е само, че ефект има и то огромен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Реши се съдбата на Pycката църква, миряните ликуват
Next: Не е за вярване какво извадиха водолази от морето край плаж Нестинарка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.