Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сибирска билкара издаде най-добрите си рецепти: Дайте това на децата и не се страхувайте от болести
  • Новини

Сибирска билкара издаде най-добрите си рецепти: Дайте това на децата и не се страхувайте от болести

Иван Димитров Пешев септември 24, 2022
sbsaibasibiasbka.jpg

Лидия Несторовна Сурина е биолог, фитотерапевт и билкар от 40 години. Издала е няколко книги за лечебните свойства на местните билки . Нейните съвети са много популярни по целия свят.

„Днес боледуваме много повече, защото ядем много вносна храна. 65% от месото е внос, ние внасяме и ядем много банани и портокали.

Добре е да се ядат вносни храни, но те трябва да са само 10% от общия хранителен прием. Когато ядете много вносна храна, която не е от нашия климат, тогава няма да можете да се адаптирате към условията на мястото, където живеете. Това е основният закон на природата.”

ХРАНАТА ТРЯБВА ДА Е ЛЕКАРСТВО, А ЛЕКАРСТВОТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАШАТА ХРАНА

Не изпускай тези оферти:

Веднъж взех Иван-чай (Epilobium angustifolium или теснолистна върбовка) от няколко производителя, за да проверя нивото на витамините в него. Доказано е, че Иван чаят има 6 пъти повече витамин С от лимона.

теснолистна върбовка

Този, който расте в Салехард, има 20 пъти повече витамин С. Колкото по на север расте, толкова по-богат е на витамини и минерали от чайовете, които растат на юг (има каротини и витамин А дори 10 пъти повече от този, който расте в Тюмен). Как тогава хората от север да ядат южни плодове и зеленчуци? Разбирате ли ме? Тази храна може само да ви разболее!

Дори самият Иван Грозни през 1580 г. е казал: „Ако искате да завладеете една страна, донесете им чужди продукти!“ Ето какво си причиняваме днес!“

ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ХРАНАТА, КОЯТО ЯДЕМ ДНЕС, Е ОТРОВА

Тук имам предвид предимно газирани напитки, дъвки и т.н. Основната съставка в тях е аспартам (изкуствен подсладител), който е 200 пъти по-сладък от захарта. Колкото повече пиете този сок, толкова повече и повече имате нужда от него, за да го пиете още повече. И колкото повече купувате продукта, държавата, която е произвела този боклук, става по-богата.

Усложнения от аспартама: понижава интелигентността, причинява главоболие, гадене, депресия, болки в стомаха, замъглено зрение, възбуда, нестабилно настроение, увреждане на ставите и затлъстяване.

Запитайте се какво давате на детето си, когато му давате да изпие чаша газирана напитка!“

БЕЛИЯТ ХЛЯБ Е ПРАЗЕН ХЛЯБ

Знаете ли кога в старите времена се е ял бял хляб? Само за празниците. През останалото време са консумирали пълнозърнест хляб.

Моята препоръка е един месец на децата в детските градини да се дават овесени ядки с мляко, които ще прочистят белите им дробове.

овесени ядки с мляко

През втория месец им препоръчвам да им дават варен овес на каша за прочистване на черния дроб. А след това още три седмици да продължат да им дават овес!“

КОГАТО БЯХ ДЕТЕ, БАЩА МИ ИЗЛЕКУВА АЛЕРГИЯТА МИ С НАПИТКА С ЙОД

Когато бях дете, баща ми ми даде напитка за лечение на алергията ми: В продължение на три седмици всеки ден трябваше да пия половин чаша мляко с 3 капки йод в него. И самият Наполеон давал на войниците йод, знаейки, че липсата на този минерал развива деменция.

КАКВО Е ПЪРВОТО НЕЩО, КОЕТО КОТКИТЕ И КУЧЕТАТА ЯДАТ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА?

пирей листа

Пирей! Някои го изяждат и след това повръщат, което означава, че се чистят от токсините. Пиреят е най-важната лечебна билка. Съдържа силиций, а този минерал подпомага калция, което означава защита срещу артрит, артроза, гастрит.

Вземете връзка млад пирей и го варете 10 минути. Сварете супа в течността. Това е истинско лекарство за възрастни хора. Калцият на таблетки не може да помогне на възрастните хора“.

листа живовляк

ТЕЗИ, КОИТО ИМАТ ЯЗВА, ТРЯБВА ДА ИЗЯЖДВАТ ПО ЕДИН ЛИСТ ЖИВОВЛЯК ВСЕКИ ДЕН

Страдащите от язви в храносмилателния тракт трябва да ядат по един лист живовляк всеки ден. Синтетичните витамини не са по-добри от естествените лекарства. Ежедневно консумирайте глог, невен, лайка и чесън. Те ще ви помогнат много повече от всеки синтетичен витамин.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ридай, България. Омбудсманът с леден душ за 300 000 български пенсионери
Next: Асен Василев развя бялото знаме и сключи примирие с Тошко Йорданов

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.