Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сигурно имате останали чаши от някой комплект? Сега ще ви дам страхотна идея как да ги използвате
  • Новини

Сигурно имате останали чаши от някой комплект? Сега ще ви дам страхотна идея как да ги използвате

Иван Димитров Пешев май 28, 2023
dasdsiiiisirrr.png

Със сигурност във всеки дом се намират единични стъклени чаши от някой стар сервиз , които просто ви е жал да изхвърлите. И хубаво, че не сте го направили! Днес ще ви покажем, как можете да направите нещо уникално красиво с тях:

Тази идея е чудесна, защото можете буквално да я реализирате за 5 минути, а не ви трябват и никакви средства – само стари чаши или стъклени бутилки и други обикновени вещи като свещи , коледни топки , панделки и пр.

Празнична декорация с чаши

Днес приготвихме за вас супер идеи за празничната украса , които можете лесно да осъществите за броени минути. Красота!

  1. Във всяка къща можете да намерите стари винени чаши , бутилки и други стъклени съдове .

Те могат да бъдат идеалната основа за бъдеща украса на празничната маса.

За целта измийте и подсушете съдовете, а след това просто ги обърнете с дъното нагоре . Абсолютно всякаква украса може да бъде поставена в чашите. Например, коледни играчки или бонбони , бисквити , ядки , красиви живи или изкуствени клонки с плодове . Е, не забравяйте за свещичките!

 

  • За да създадете настроение за празника, обикновено са достатъчни най-обикновени стъклени вази и дузина малки коледни топки. 
  • Ако нямате възможност да купите готови новогодишни свещи за интериора, можете лесно да превърнете дори най-обикновените свещи в истинско произведение на изкуството. 
  • Нарисувайте старите чаши с ярки цветове, превръщайки ги в снежен човек или Дядо Коледа. Сигурни сме, че децата ще бъдат доволни от такава необичайна и забавна украса на масата! 
  • Стъклените чаши могат да бъдат украсени с мъниста или дори омотани с красива прежда. А самата чашка украсете отвътн с изкуствени цветя или кристали, също така не забравяйте да добавите блясък или снежинки. Малките шишарки са много добра находка.Не се страхувайте да използвате нестандартни материали. За украса са идеални дефектни мъниста, счупени бижута и други малки предмети, които се намират във всеки дом.

     

  • Комбинацията от огън и вода е адреналин, страст и борба. Въпреки това, ако огън и вода се съберат на масата, заедно те могат да създадат атмосфера на романтика и празник. Достатъчно е да вземете красива плитка ваза или чиния, да я напълните с малко вода и да поставите свещи в нея, като добавите няколко цветчета тук-там.Друга оригинална техника: поставете стъклени камъчета на дъното на прозрачна ваза. Те ще блещукат прекрасно, обогатявайки играта на огъня.

     

  • А можете да поставите няколко от чашите със свещички върху стъклен рафт. Изглежда много красиво! 
  • Интересен ефект може да се постигне чрез украса на столчето с блясък. Комбинацията от искриците на коледните топки, блестящите крачета на стъклената чаша и светлината от свещта създават истинска магическа атмосфера в къщи. 
  • Тази идея също е лесна за изпълнение, а и изглежда добре. Всичко, от което се нуждаете, е празна стъклена бутилка и малък LED венец. 
  • Коледните свещници от чаша ви позволяват да вдъхнете живот на старите, забравени вещи.

Continue Reading

Previous: 11 трика как да почистите къщата за нула време и да блести все едно фирма я е почистила
Next: Дори и най-слабите краставици започват да растат бързо след този тор и дават богата реколта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.