Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Силата на голямото сърце: Дядо Васил подарява къщата си на младо семейство в нужда
  • Новини

Силата на голямото сърце: Дядо Васил подарява къщата си на младо семейство в нужда

Иван Димитров Пешев юни 16, 2023
sadaskkksirasirkasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

За щастие, хората с добри сърца са сред нас!

Преди време в една Фейсбук група посветена на трънския край се появи странна обява.

Тя гласеше: „Подарявам къща“. Много от потребителите останаха озадачени защо един човек е решил не да продаде, а да подари дома си.

А други проявиха интерес към атрактивното предложение. На днешно време сме свикнали да купуваме и продаваме какво ли не, с лекота се разделяме с вещи, имоти и предмети и все гледаме да „не сме капо“. Но има едни неща…които можеш само да подариш…

Такъв е и случая на 75-годишният Васил, живял и израснал в трънското село Филиповци. Между стените на онази стара постройка, която пустее обрасла в бурени и самота.

“В този имот съм роден, там съм израснал. Там до последно живяха моите родители. Преди тях моя дядо и баба, след това баща ми и майка ми. Двама братя сме израснали там. След това се преселихме в Пазарджик. Тук създадох семейство, жилища, деца и така нататък”, споделя бай Васил за брезнишкия сайт zapadno.com.

Така откъснати от китния трънски край, на семейството е било невъзможно да поддържа имота от разстояние и той запустява. Децата на собственика са искали да ползват имота, но нямат възможност. В крайна сметка идеята на баща им е съгласувана с тях. Мъжът сам се мотивирал да предостави безвъзмездно имотът си на човек, който ще живее и ще го поддържа.

“Отдавна съм се възмущавал на хора, които имат нещо и го стискат. И няма да го ползват, нито го предоставят на други. Както е приказката: Нито го яде, нито на кучетата го дава”, допълва още Васил.

И напук на поговорката, прави точно обратното – подарява стария си наследствен дом. Чрез групата „Трън и Трънско“ с него се свързва младо семейство с двегодишно детенце от София. Чуват се по телефона. Оказва се, че мъжът от семейството имал баба от Трън. А кметският наместник на село Филиповци е заявил, че ще съдейства документално за подаряването на имота.

“Мислех, че никой няма да отиде, защото тоя край в Трънско и особено там в махала “Йовичина” на село Филиповци.

Нашата къща е стара, аз съм го описал. Казал съм, че не можеш да се събуеш и да влезеш веднага да ползваш имота. Трябва да се вложат средства, трябва да се узакони. Този, който го вземе, всичко да си е по закон. И сега точно това правим с това младо семейство“, уточнява още мъжът. Той добави, че агитира и други хора около него, които притежават стари къщи, но не ги поддържат.

“По-добре да се намери човек, да го вземе, да го ползва, отколкото ей така да падне и да рухне”, поучава ни с мъдри думи възрастния мъж. Неговата удовлетвореност ще е след време да посети подарената къща и да види, че в нея има живот.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как да вземем пари за фотоволтаик на покрива у дома
Next: Връщат над 100 000 българи с безплатно жилище и работа

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.