Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Силва Дончева: България ще бъде оазис в трудната 2024 година! Ето какво ще се случи
  • Новини

Силва Дончева: България ще бъде оазис в трудната 2024 година! Ето какво ще се случи

Иван Димитров Пешев януари 9, 2024
sdgdsvfdfvfdgdfg.png

Страната ни ще се окаже оазис в една трудна година. България някак е по-встрани от лошите събития, които може би очакват света. Има един аспект през април и май месеци, който показва голяма динамика и изненада.

 

Всичко някак ще се пренареди в държавата – ново начало, нови коалиции, нови партии, дори нови лица”, заяви Силвия Дончева и допълни, че за страната ни добрата новина ще бъде нов енергиен проект. „Има възможност да стабилизираме финансовата политика”.

Това заяви в ефира на Нова телевизия астрологът Силвия Дончева. 

Астрологът предполага, че са възможни бедствия, свързани с вода, подобни на това, което се случи в Царево през 2023 г. „Особено тревожен е август, защото там Юпитер и Сатурн влизат в лош аспект“, поясни Дончева и припомни: „Знаем, че България последно е била в Скорпион през 1989 г., тоест има очаква се стабилност, но и огромни скандали“.

Силвия Дончева разказа и какво бъдеще вещаят звездите за политическите фигури у нас – Бойко Борисов, Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов, Слави Трифонов, Костадин Костадинов и президента Румен Радев.

Ако Дончева трябва да определи кои са думите, които най-добре описват очакващата ни 2024 г., то това биха били – магия и революция. „Ако говорим за магия, това е нова магия и съответно щом е ново, вероятно е и революционно.

Предвид това, че имаме много силно въздействие, водещо на Марс, реално това може да бъде магия и на „Ескалибур”, магия на танц със саби. Цялата година, реално 9 или 10 месеца са под марсово влияние”, каза астрологът.

Задава се нова, войнствена ситуация заради знака на Скорпиона в 2024 г. „Говорихме и миналата година, че са възможни нови военни конфликти. Този, който започна в Палестина, между Израел и „Хамас”, всъщност може би е предястие на това, което следва през пролетта на 2024 г.”, добави Дончева.

„Важно е мощното влияние на Риби през годината, защото те са прикрити и коварни.

В Риби е медицината, може би ни очакват много болести. Може да сме на границата на нещо като пандемия, епидемия, разрастване на болести, които да са по-невидими или да са последствие от нещо, което преди се е зараждало. Болести, които са по-продължителни, тунинговани, тоест не са естествени или са в резултат на COVID-19”, предупреди тя.

Астрологията сочи, че Плутон, планетата на смъртта, не е била под знака на Водолей от Френската революция. А сега влиза във Водолей за 20 години. Той е свързан с дигитализацията, банките, финансите и оръжията. На второ място планетата е свързана със службите за сигурност – разузнаване, контраразузнаване и киберсигурност. Всичко ще бъде в ръцете на службите, но ще има и страшни гафове, твърди Дончева.

Може да се окажем в свят на доста голяма бедност, на много болни хора, на хора без дом, посочи тя. „Всяко нещо може да е плюс и минус. Въпросът е, че хората пристъпват в момента към една нова линия, която е абсолютно непозната, която сменя парадигмата и традиционните ценности”, каза Дончева. Астрологът определи, че през 2024 г. трябва да бъдем състрадателни, за да успеем да преминем през премеждията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сензационна рокада в ефира: Уволниха Билалов от Стани богат, Ники Кънчев се завръща
Next: Сега е време за гурбет в Германия, заплатите масово скачат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.