Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Силвия Великова: Божков изглежда притеснен, не разбрах какво иска да каже вчера
  • Новини

Силвия Великова: Божков изглежда притеснен, не разбрах какво иска да каже вчера

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
bsfdhfdhfhrthtr.png

“Васил Божков ми изглежда притеснен, леко разконцентриран. Самочувствието, което излъчваше сила, го няма. Вчера той каза, че завръщането му няма връзка с Гешев, с това показа, че не разбира защо е бил отстранен и дори каза, че е тръгнал срещу хунтата. Може би в някакъв момент Гешев и Божков са били съмишленици”.

Това каза в предаването “На Фокус” по NOVA журналистът Силвия Великова.

“Аз не разбрах какво иска да каже Божков вчера, още преди 3 години направи партия и разбрахме, че иска да влезе в политиката. Ако новината трябваше да е, че е защитен свидетел, за да страхува онези, заради които е в тази позиция, не се получи, защото не даде повече информация.

Божков продължава някакъв свой разговор с Бойко Борисов, но от вчерашната пресконференция не стана ясно по какъв начин смята да използва информацията, с която разполага”, каза тя.

По думите ѝ Божков е говорил много по-конкретно преди 3 години. “Не мога разбера защо се върна, очевидно не е получил обещание за благоразположение на властите. Не вярвам да прави политическа кариера.

Ако Божков имаше политически потенциал, можеше да го употреби на първите избори на “Българско лято”. Прокуратурата имаше време да си изработи всички дела за 3,5 години, да осигури свидетели, да направи всички експертизи и сега да го удари. Напротив, виждаме как го пуснаха под домашен арест, като казаха, че за някои неща почти няма данни”, заяви Великова.

Журналистът попита защо смяната на председателя на Правната комисия не се е случила едновременно с ротацията на този на парламента. “Такава беше заявката. Процедурата е рутинна и ще се завърти още два пъти, ако кабинетът има толкова живот.

Най-важна обаче е конституционната комисия, която обаче още не се събира, което е знак, че не са се разбрали по текстовете. Опитите на управлението да ограничи президента само ще му донесат позитиви, за да се представи като единствената опозиция”, смята тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стъпката на Богородица лекува и сбъдва желания, а молитвите на всеки биват чути
Next: Шефове на държавни болници взимат по 20 000 лв. на месец, а сме си все така на първите места по смъртност и болести

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.