Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Силвия Великова: Божков изглежда притеснен, не разбрах какво иска да каже вчера
  • Новини

Силвия Великова: Божков изглежда притеснен, не разбрах какво иска да каже вчера

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
bsfdhfdhfhrthtr.png

“Васил Божков ми изглежда притеснен, леко разконцентриран. Самочувствието, което излъчваше сила, го няма. Вчера той каза, че завръщането му няма връзка с Гешев, с това показа, че не разбира защо е бил отстранен и дори каза, че е тръгнал срещу хунтата. Може би в някакъв момент Гешев и Божков са били съмишленици”.

Това каза в предаването “На Фокус” по NOVA журналистът Силвия Великова.

“Аз не разбрах какво иска да каже Божков вчера, още преди 3 години направи партия и разбрахме, че иска да влезе в политиката. Ако новината трябваше да е, че е защитен свидетел, за да страхува онези, заради които е в тази позиция, не се получи, защото не даде повече информация.

Божков продължава някакъв свой разговор с Бойко Борисов, но от вчерашната пресконференция не стана ясно по какъв начин смята да използва информацията, с която разполага”, каза тя.

По думите ѝ Божков е говорил много по-конкретно преди 3 години. “Не мога разбера защо се върна, очевидно не е получил обещание за благоразположение на властите. Не вярвам да прави политическа кариера.

Ако Божков имаше политически потенциал, можеше да го употреби на първите избори на “Българско лято”. Прокуратурата имаше време да си изработи всички дела за 3,5 години, да осигури свидетели, да направи всички експертизи и сега да го удари. Напротив, виждаме как го пуснаха под домашен арест, като казаха, че за някои неща почти няма данни”, заяви Великова.

Журналистът попита защо смяната на председателя на Правната комисия не се е случила едновременно с ротацията на този на парламента. “Такава беше заявката. Процедурата е рутинна и ще се завърти още два пъти, ако кабинетът има толкова живот.

Най-важна обаче е конституционната комисия, която обаче още не се събира, което е знак, че не са се разбрали по текстовете. Опитите на управлението да ограничи президента само ще му донесат позитиви, за да се представи като единствената опозиция”, смята тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стъпката на Богородица лекува и сбъдва желания, а молитвите на всеки биват чути
Next: Шефове на държавни болници взимат по 20 000 лв. на месец, а сме си все така на първите места по смъртност и болести

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.