Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Силистренец ошашави хората с нестандартно решение за простиране на дрехи
  • Новини

Силистренец ошашави хората с нестандартно решение за простиране на дрехи

Иван Димитров Пешев януари 12, 2024
dfgbdfbdfggfjfghjgh.png

Къде се живее по-добре? В къща, където имате собствен двор, или в апартамент – където липсват времеемките усилия за поддържане на откритото пространство? Пред тази дилема са изправени много хора, търсещия своя нов дом, пише GlasNews.bg.

А дали перфектното решение не се намира посредата? Може би, а гражданин е успял да го открие, въпреки че с решението си събира разнопосочни реакции.

На тези мисли ни навъжда ситуация от Силистра, споделена от изумени граждани. Балкон на жилище, разположено в блок, което има директен изход навън, предизвика вълна от реакции. Уредени стълби водят точно до междублоковото пространство, където се намират и висилки, на които съхнат проснати чершафи.

„Да превърнеш апартамента си в къща и да си простреш чаршафите на двора… В България това е лесно, просто избиваш врата към хола“, пише Златка Е.

Идиличната гледка не се харесва на някои отместните жители, които я намират най-малкото за странна. Но за други решението е перфектно – директна връзка към близката улица.

Хората недоумяват каква е причината балкона да изглежда по този начин. Някои смятат, че е възможно жилището да е било използвано за магазин, за други това може да е породено от усвоена част от сградата.

Каква е истината? Знаят вероятно единствено стопаните на имота.

Вижте някои от мненията, провокирани от гледката:

„Ако се свърже с мазето – мезонет!“, пише Иван Ч.

„Какъв е проблемът? В дворовете на много блокове има простори и тупалки“, недоумява Владимир Г.

„Имат пари, угаждат си“, заключава Димитрова М.

„Може преди това да е било магазин, затова да са тези стълби. После да са решили отново да то ползват за живеене“, коментира Иван И.

„Магазин е бил там. Има много такива на първите етажи из цяла България. Някои вече не работят. Не мисля, че е грозно или нарушава сериозно екстериора. А как хубаво съхнат чаршафите, когато вятърът волно ги вее“, коментира Севделина Н.

„Предимствата на 1-я етаж“, отбелязва Кичка П.

„А сигурни ли сте, че това не е втори вход по проект? Доста стари блокове имат главен и втори вход“, чуди се Емили Г.

„Нарича се креативност“, пише Славка С.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истината лъсна: С това е било наблъскано сиренето, което сме изяли миналата година
Next: Голяма новина: Безплатни винетки за колата дават при тези условия

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.