Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Силистренец ошашави хората с нестандартно решение за простиране на дрехи
  • Новини

Силистренец ошашави хората с нестандартно решение за простиране на дрехи

Иван Димитров Пешев януари 12, 2024
dfgbdfbdfggfjfghjgh.png

Къде се живее по-добре? В къща, където имате собствен двор, или в апартамент – където липсват времеемките усилия за поддържане на откритото пространство? Пред тази дилема са изправени много хора, търсещия своя нов дом, пише GlasNews.bg.

А дали перфектното решение не се намира посредата? Може би, а гражданин е успял да го открие, въпреки че с решението си събира разнопосочни реакции.

На тези мисли ни навъжда ситуация от Силистра, споделена от изумени граждани. Балкон на жилище, разположено в блок, което има директен изход навън, предизвика вълна от реакции. Уредени стълби водят точно до междублоковото пространство, където се намират и висилки, на които съхнат проснати чершафи.

„Да превърнеш апартамента си в къща и да си простреш чаршафите на двора… В България това е лесно, просто избиваш врата към хола“, пише Златка Е.

Идиличната гледка не се харесва на някои отместните жители, които я намират най-малкото за странна. Но за други решението е перфектно – директна връзка към близката улица.

Хората недоумяват каква е причината балкона да изглежда по този начин. Някои смятат, че е възможно жилището да е било използвано за магазин, за други това може да е породено от усвоена част от сградата.

Каква е истината? Знаят вероятно единствено стопаните на имота.

Вижте някои от мненията, провокирани от гледката:

„Ако се свърже с мазето – мезонет!“, пише Иван Ч.

„Какъв е проблемът? В дворовете на много блокове има простори и тупалки“, недоумява Владимир Г.

„Имат пари, угаждат си“, заключава Димитрова М.

„Може преди това да е било магазин, затова да са тези стълби. После да са решили отново да то ползват за живеене“, коментира Иван И.

„Магазин е бил там. Има много такива на първите етажи из цяла България. Някои вече не работят. Не мисля, че е грозно или нарушава сериозно екстериора. А как хубаво съхнат чаршафите, когато вятърът волно ги вее“, коментира Севделина Н.

„Предимствата на 1-я етаж“, отбелязва Кичка П.

„А сигурни ли сте, че това не е втори вход по проект? Доста стари блокове имат главен и втори вход“, чуди се Емили Г.

„Нарича се креативност“, пише Славка С.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истината лъсна: С това е било наблъскано сиренето, което сме изяли миналата година
Next: Голяма новина: Безплатни винетки за колата дават при тези условия

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.