Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Силно земетресение в Турция, страх от вторични: Пряко от Адана, Шанлъурфа, Мерсин и Антакия
  • Новини

Силно земетресение в Турция, страх от вторични: Пряко от Адана, Шанлъурфа, Мерсин и Антакия

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2022
zemetmasmtmast.jpg

В град Кахраманмараш, централна Турция е регистрирано земетресение с магнитуд 4,5. По данни на Дирекцията за извънредни ситуации и борба с природни бедствия към президентството в Анкара (AFAD) трусът е регистриран на дълбочина 7,47 километра.

Уплаха е настъпила сред гражданите на големите населени места Адана, Шанлъурфа, Мерсин и Антакия, като много жители са излезли пред сградите поради страх от вторични трусове.

Въпреки че в региона са отчетени 43 вторични труса, не се съобщава за жертви или сериозни материални щети от земетресенията.

Трусът е бил усетен и в съседните държави Сирия, Ирак, Кипър, Йордания и Ливан.

Не изпускай тези оферти:

Преди няколко дни земетресения се случиха едно след друго в същия район Пазарджик на Кахраманмараш. Областта се разлюля 4,5 и след това от 4,3 по Рихтер на 20 октомври. И тогава имаше множество вторични трусове.


Още земетресения:

Земетресение удари западната китайска провинция Сечуан. То е било с магнитуд 5.3 по скалата на Рихтер. Това съобщиха от Европейско-Средиземноморския сеизмологичен център (EMSC).

Първият трус е регистриран около 05:17 часа местно време. Епицентърът е на около 60 км дълбочина.

За момента не се съобщава за жертви и големи разрушения.

Припомняме, че през 2008 г. в провинция Сечуан бе регистрирано мощно земетресение, което отне живота на хиляди хора…

Още от миналите дни в Турция:

Земетресение с магнитуд 4,2 бе регистрирано днес в Егейско море край турския курорт Кушадасъ (окръг Айдън), съобщи Евросредиземноморският сеизмологичен център, цитиран от турската телевизия СиЕнЕн-Тюрк.

Трусът е регистриран в 13:37 ч.

Земетресението е било усетено в Кушадасъ, Измир, Дидим и е предизвикало силна паника сред местните жители и туристите.

Телевизия СиЕнЕн-Тюрк отбелязва, че усещането при труса е било за земетресение с по-силен магнитуд от 4,2.

По данни на Дирекцията за управление при бедствия и извънредни ситуации (АФАД) трусът е бил с магнитуд 4,1 и е регистриран на дълбочина 6,33 километра. Епицентърът на земетресението е бил в морето само на 7,28 километра от курорта Кушадасъ, информира телевизия ТРТ-Хабер.

Преди земетресението в 13:37 ч. са били регистрирани два по-леки труса с магнитуди 3,4 и 3,1.

Засега няма данни за ранени хора и за нанесени материални щети.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Има ли светлина в тунела? Ето какво разкриха от ГЕРБ след срещата с Паси и Плевнелиев
Next: Войната на пътя няма край! Ново страшно меле блокира София преди минути

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.