Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Силно земетресение разтърси Турция, извади хората от домовете им
  • Новини

Силно земетресение разтърси Турция, извади хората от домовете им

Иван Димитров Пешев март 30, 2024
sdfvsfdbdkfbkdgknhgn.png

Снощи в 03.25 часа (02.25 часа българско време) е имало силно земетресение с магнитуд 4,7 в окръг Елазъг, Югоизточна Турция. Това обяви Дирекцията за извънредни ситуации и борба с природни бедствия към президентството в Анкара (АФАД).

Епицентърът е отчетен в Джевиздере, на 24,6 км от окръжния център Елязъг, на 115 км от Диарбекир, 117 км от Малатия и 133 км. от Бингьол.

 

Посочено е, че земетресението е станало на дълбочина 13,8 километра под земята.

Стана ясно, че земетресението е усетено осезателно и в околните провинции Бингьол, Тунджели, Малатия, Диарбекир и Батман, както и в Северна Сирия и Ирак. 

От окръжната управа съобщиха, че няма негативна ситуация след земетресението и усилията за проверки на терена продължават.

Очевидци споделиха в социалните мрежи, че десетки граждани са излезли подплашени от домовете си след земетресението въпреки ранния час, в очакване на други вторични трусове.

 

 

 

Губернаторът на Елязъг Йомер Тораман съобщи за ситуацията след земетресението в профила си в социалните медии.

„За щастие, в резултат на теренните сканирания, извършени от нашите звена, досега не са открити ранени и сериозни материални щети в региона на труса.

Всички наши звена следят отблизо последиците от земетресението в нашия град“, подчерта той.

Геологът и сеизмолог проф. д-р Окан Тюйсюз отбеляза, че е възможно земетресението да се разглежда като вторичен трус. „Това е регион в зоната на въздействието на земетресението с магнитуд 6,8, което се случи на 24 януари 2020 г.

Възможно е да се разглежда като вторичен трус. Това е регион, който беше напрегнат със сеизмична активност, както от земетресението от 2020 г. и така и от земетресението от 6 февруари миналата година.

Тук вече не очакваме голямо земетресение, защото енергията му беше изтощена през 2020 г.„, подчерта сеизмологът, цитиран от „Марица“.

„Наблизо обаче е разломът Бингьол Йедису, който смятаме за най-важната и опасна част от Северноанадолския разлом в този регион, който не е бил прекъсван от 1700 г. Той има възможност да предизвика земетресение с магнитуд 7,2 по Рихтер. 

Това земетресение обаче няма връзка с днешното. Разломът Йедису е разломен сегмент, простиращ се малко на изток от Елазъг.

Там очакваме силно земетресение. Освен това регионът е рискова зона. Това е регион, съдържащ много разломни сегменти“, допълни сеизмологът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям обрат със светофарите. Всички шофьори доволни
Next: Тази нощ местим стрелките на часовника с час напред

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.