Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сингапурски гигант влиза в Пловдив! Отварят голям завод и много нови работни места
  • Новини

Сингапурски гигант влиза в Пловдив! Отварят голям завод и много нови работни места

Иван Димитров Пешев март 13, 2024
sdfbvfdsbkdfknbhgknkgkngh.png

Сингапурски гигант влиза в Пловдив. Компанията ще направи мегаинвестиция близо до града под тепетата.

„Зeшенг Интернационал ПТЕ“ ще строи чрез дъщерната си фирма в България „Зиес Юръп“ ЕООД завод за производство на части и аксесоари за автомобили, съобщи „Марица“.

Предприятието ще е със застроена площ от 11 784 кв. м в землището на с.  Радиново, част от Индустриална зона „Марица“, а общата площ, закупена от инвеститора, е близо 29 декара. За въпросната фирма и предстоящата й инвестиция, която ще се реализира през 2024 г., коментира в края на миналата година в интервю за „Марица“, основателят и изпълнителен директор на Тракия икономическа зона инж. Пламен Панчев.

„Зиес Юръп“ ЕООД е регистрирано в София, с управител Чен Инси. Преди дни той е заявил инвестиционното си предложение в РИОСВ Пловдив. По план в производственото предприятие ще се разработват, развиват и произвеждат алуминиеви профили с широко приложение в автомобилната индустрия. В програмата на възложителя е включено изграждане на модерна и автоматизирана производствена сграда, в която ще се монтират  нови линии за екструдиране на алуминиеви профили с 4 хидравлични преси. Към обекта ще има още зона за опаковка и спедиция на готовата продукция, столова, битови помещения на два етажа, както и открит паркинг за 34 автомобила. След старта на фабриката, в производството първоначално ще работят между 30 и 50 човека на една смяна от 8 часа.

За предприятието вече има издадено становище за реда за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Според задание на „ВиК“ Пловдив има техническа възможности за захранване с питейна вода чрез проектиране и изпълнение на уличен водопровод. Изграждането на инфраструктурата, в която е заложен и нов път, фигурира в концепцията за „Интегрирано, икономическо, устойчиво и ниско въглеродно развитие на Тракия икономическа зона и Южен централен регион“, за която „Марица“ писа.

Инвеститорът е направил сериозно проучване в България преди да избере локацията край Пловдив. Според резултати от наблюдаваните икономическите тенденции се засилва интересът към изграждането на производствени предприятия в индустриалните зони на община Марица. Реализацията на инвестиционният проект представлява добра алтернатива от гледна точка на социално-икономическите условия за развитие на региона. Ще се разкрият временни работни места – временна заетост на проектантски и строителни фирми, отделно ще се разкрият постоянни работни места за обслужващия персонал.

Като глобален доставчик на алуминиеви продукти за автомобилната индустрия, Unison се ангажира с устойчивото развитие. Член е на международната Инициатива за управление на алуминия – ASI и е ориентиран към разумно производство и управление на бизнеса, чрез ускоряване на прехода към зелена енергия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново 20 за шофьорите! По пътищата вече ще слагат…
Next: Бездомник продава картина за без пари, докато търговецът на антики не разкрива истинската й стойност

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.