Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синовете изоставили баща си, щом загубил парите си. Но доведената му дъщеря постъпила неочаквано
  • Новини

Синовете изоставили баща си, щом загубил парите си. Но доведената му дъщеря постъпила неочаквано

Иван Димитров Пешев март 20, 2024
sadvdsfbvkfsbkflnblgn.png

Моят стар приятел Владислав живя труден живот. Днес той е над 80 години и, колкоти и да е изненадващо, в семейството на доведената си дъщеря намери уюта и топлината, от които толкова се нуждаеше.

А собствените му синове Александър и Васил силно разочароваха баща си със своята безчувственост и алчност за пари.

Първата съпруга на моя приятел загина при катастрофа, тогава братята бяха почти на 18 години, те са близнаци.

Баща им се постара да им даде добро образование и плати петгодишното им обучение в престижен университет. След това, когато станаха самостоятелни и започнаха работа, Владислав реши да помисли и за себе си и се ожени повторно.

Съпругата му имаше петнадесетгодишна дъщеря Катя, към която Владислав имаше постоянно се отнасяше враждебно; по някаква причина не харесваше тийнейджърката и се държеше с нея много строго, без излишна сантименталност.

Катя усещаше това, но никога не се оплакваше на майка си от грубостта на втория си баща и след като завърши училище, реши да отиде да учи в друг град.

След като завърши, тя се върна, вторият й баща освободи апартамента й, тъй като предстоеше сватба, и се премести в своя, в който бе отгледал синовете си. Преди това апартаментът бе под наем.

Когато синовете разбраха, че баща им живее сам в апартамента, му предложиха да продаде луксозната си жилищна площ в центъра на града и да се премести при един от тях.

И Александър, и Васил сърдечно поканиха баща си у тях, рисувайки му розови картини на щастлива старост под тяхното „покровителство“. Владислав видя с невъоръжено око, че очакват да получат своя дял от продажбата на апартамента, и реши да провери колко искрени са в това си желание.

След като се разбрал със синовете си, той казал, че ще се свърже с брокера и ще намери купувач, като ги помолил да изчакат няколко месеца, за да продадат апартамента на по-висока цена. Те се съгласили и започнали да чакат.

И тогава Владислав направи гениален ход. Разбирайки, че да остане без апартамент на стари години не е най-добрият вариант, той просто изчака. След три месеца по-късно се обади на сина си Александър:

– Саше, предложението ти валидно ли е, мога ли да се преместя при теб?

– Значи си продал апартамента? Защо не се обади за помощ? За колко го продаде? Ела да го поговорим.

Бащата, преструвайки се на крайно разочарован, отговори:

– Да, но стана голяма беля, сине. Когато излизах от банката, едни мръсници ми взеха парите, така че сега съм без пари и без апартамент…

Мълчанието на сина било доста красноречиво. Минута по-късно той казал:

– Ама защо се разхождаш из града с толкова пари? Дори не знам какво да правя сега. Май по-добре е да се обадиш на васко, той има едно дете, а с нашите две, боя се, че няма да ти е много удобно при нас…

Владислав се съгласил и позвънил на втория си син.

Разговорът с втория ми син бил подобен. След като научил, че баща му ще живее със семейството им, но е останал без парите от апартамента, Васил рязко казал:

– Татко, можеш да останеш максимум месе, после ще ти намерим добър старчески дом, там има лекари и няма да ти е скучно, всички са на твоята възраст.

Бащата отговорил, че ще помисли и отишъл при доведената си дъщеря.

Катя, след като чула измислената история за продадения апартамент и откраднати пари, взела всичко присърце. Двамата със съпруга й веднага мму предложили да живее при тях.

Чувайки това, Владислав се разплакал и в отговор на недоумението на Катя и съпруга й, отвърнал:

– Благодаря ви, мое семейство, дори не очаквах, че ще се отнесете толкова човешки към мен, не като синовете ми… Не можаха да превъзмогнат парите и изоставиха баща си… Е, Господ да е с тях тях, нека поговорим сериозно сега. Вече остарявам, ще ми е трудно. И така, апартаментът все още не е продаден и предлагам да продам и моя, и вашия и да преместим всички заедно в хубава къща, струва ми се, че ще бъде по-добре за всички. Ще си гледам къщата и внуците, имам и прилична пенсия, която също ще ми помага. Как ви се струва това предложение?

И Катя, и съпругът й слушали госта с отворени от изумление уста, а след това тя се приближила и прегърнала втория си баща. Тя приела предложението.

… Шест месеца по-късно Владислав, Катя и съпругът й вече празнували в новата селска къща. Катя не си сипала шампанско, тъй като щяла да става майка; ултразвукът показал, че ще има две момичета.

А синовете били наказани заради прекомерната си алчност…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето каква колосална заплата взима Димитър Рачков в Капките
Next: Дядо ми завеща къщата на село, като преди да си отиде ми каза да копая до ябълката на двора

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.