Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синовете ми не са идвали от 5 години. Когато разбраха, че ще дам апартамента на племенницата, веднага дойдоха
  • Новини

Синовете ми не са идвали от 5 години. Когато разбраха, че ще дам апартамента на племенницата, веднага дойдоха

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
psaskejnnajna.jpg

Имам двама сина и трима внуци. Но нито синовете ми, нито снахите ми ме посещават.

За последен път видях синовете си преди пет години. Може би си мислите, че те просто живеят далеч от мен и им е трудно да дойдат. Живеят в същия град, в който и аз. Просто не смятат за необходимо да ме посещават и не искат да ми помагат. Но щом разбраха, че искам да дам апартамента си на племенницата, веднага дойдоха при мен.

Когато се родиха синовете ми, бях толкова щастлива. Радвах се, че ще има кой да ми помага на стари години. Но собствените ми деца изобщо не ми помагат. Моята племенница Мира се грижи за мен, въпреки че има собствено семейство и свои родители.

Вероятно някъде с моя съпруг сме направили грешка и не сме възпитали синовете си правилно, че са забравили, че собствената им майка се нуждае от помощ.

Не изпускай тези оферти:

Докато съпругът ми беше жив, синовете ни идваха често при нас. След смъртта му престанаха да ме посещават.

Аз не мога да отида при тях. Преди няколко години паднах и си счупих крака. Ходя много трудно.

Нямах търпение синовете ми да ме посетят. Те само обещават да дойдат и да ми помогнат, но просто не го правят.

Наскоро съседите ми ме наводниха. Таванът в кухнята имаше нужда от пребоядисване. Обадих се на синовете си и те обещаха, че ще дойдат, но така и не се появиха. Трябваше да наема някой, който да направи всичко вместо мен. Не съжалявам за парите, просто съм обидена, че собствените ми синове не намериха време да дойдат и да ми помогнат.

Тогава хладилникът ми се счупи и помолих синовете си да ми помогнат да си избера нов хладилник. Те казаха, че продавачите в магазина могат да ме посъветват.

Обадих се на Мира и тя и съпругът й ме заведоха до магазина и ми помогнаха.

По време на локдауна синовете ми се обаждаха веднъж месечно и ме съветваха да не ходя никъде. Но Мира се погрижи да имам всичко, от което се нуждая.

Често идва при мен. Тя ми чисти, купува ми лекарства и ми готви. Понякога просто идва да ме посети.

Така че, през последните години празнувам всички празници с брат ми, съпругата му Лора, Мира и нейното семейство.

Затова реших да дам апартамента си на Мира. В крайна сметка тя ми помага във всичко. Искам да й се отплатя с добрина.

Когато разбраха за това синовете ми, дойдоха още на следващия ден с жените си и доведоха внуците, които не бях виждала от много години.

Започнаха да ме убеждават да не давам апартамента на Мира, че тя ще ме изгони от него. Да не забравям все пак, че имам и внуци.

Благодарих им за съветите, но казах, че все пак ще оставя апартамента на Мира.

Синовете ми казаха, че повече няма да видя внуците си и да не разчитам на тяхната помощ!

Отдавна не разчитам на тяхната помощ. Не са ме посещавали от пет години. Дойдоха едва когато разбраха, че няма да им оставя апартамента. Казах им, че Мира не би ме изгонила от апартамента, но дори и да се случи, ще приема съдбата си.

Те се обидиха и си тръгнаха и оттогава не а ми се обаждали.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Продават апартаменти по 3000 лева, но никой не ги купува
Next: Богат дядо отне мобилния телефон на внука си и го остави на село, а месец по-късно се върна и остана смаян

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.