Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптикът, който обеща голям сняг за 1 януари, с нова прогноза: Снеговалежи и минус 15 градуса до дни
  • Новини

Синоптикът, който обеща голям сняг за 1 януари, с нова прогноза: Снеговалежи и минус 15 градуса до дни

Иван Димитров Пешев януари 3, 2023
snegasogasodaks.png

Петър Янков е управител на метеорологичния офис на ТВ-МЕТ. Роден е на 7 юли 1961 г. в Пловдив. Завършва Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Метеорология“. Има солиден опит като синоптик във Военновъздушните сили. „България Днес“ разговаря с него за времето в началото на годината и кога настъпва тежката зима. Припомняме, че точно той преди няколко дни обяви, че на 1 януари идва голям сняг – прогноза, която всъщност изобщо не се потвърди: 

– Г-н Янков, за много години! Какво време да очакваме в първия месец на 2023 година?

– Януари ще бъде по-топъл от нормалното – със средни температури около 1-2 градуса по-високи от нормите. Снеговалежи очакваме между 11-и и 13-и, както и през последния период на месеца – 29 и 31 януари. Между 15 и 20 януари се очаква рязко застудяване с пренос на студени въздушни маси от север, които ще се спускат и сутрешните температури в населените места ще стигат до -10 и -15 градуса. Дните до 20 януари ще бъдат мразовити, което означава, че и през деня максималните температури ще бъдат отрицателни.

– Кога ще има трайна снежна покривка?

Не изпускай тези оферти:

– След валежите на 11-13 януари може да се задържи снежна покривка, тъй като следва едно сериозно захлаждане и снежната покривка в населените места ще се задържи няколко дни. Наличието на снежната покривка от своя страна допълнително ще понижи температурите, защото земята изстива.

– Какво да очакваме от Малък Сечко?

– През февруари се очакват повече валежи, но той ще бъде доста топъл месец. Очаква ни и топло начало на пролетта. По-хладна ще бъде втората половина на пролетта и началото на лятото – май и юни, когато се очакват повече валежи от нормалното.

– Какво ще е времето на Йордановден, когато по традиция мъже се хвърлят в ледените води, за да спасяват кръста?

– Топло ще е. Тази година няма да има замръзване на ръцете на свещениците и реките. Температурите ще бъдат високи, но това предвещава не толкова плодородна година и хладно лято.

– Какво е положението в момента в зимните ни курорти, където скиорите май още чакат снега?

– Любителите на белите спортове да се подготвят за сериозно използване в средата на януари. При тези температури, а и при по-ниски оръдията за сняг също ще работят на по-ниските места. Температурите ще бъдат благоприятни за естествен и изкуствен сняг, който ще задържи и увеличи снежната покривка.

– Истина ли е, че можем да определим какво лято ни очаква в зависимост от зимата?

– Заради равновесието в природата обикновено след топлата зима ни чака по-хладно лято. Така се движат процесите, но това е много общо. Глобалното затопляне, което се отразява на Балканите в засилване на проливните валежи и резки температурни контрасти от много студено към топло и обратно, правят на пух и прах тези съждения. Времето е много разнообразно и различно, точно както цвета на очите на хората.

– Народната метеорология продължава ли да познава точно времето?

– Народната метеорология много точно познава времето няколко часа преди да настъпи дадено явление. Това е един натрупан опит на селските стопани, които наблюдават в съответния район развитието на времето, развитието на облаци, вятър, както и поведението на животните. Народната метеорология има и дългосрочни съждения, но те нямат много голяма стойност в нашето всекидневие, тъй като глобалното затопляне е в пълната си сила. В момента се намираме в апогея на глобалното затопляне, който е започнал от 1850 г. и продължава и сега.

– Бихте ли посъветвал родители, баби и дядовци да изкарват децата на студено и на снега, за да правят снежни човеци и да се каляват?

– Разбира се! Това е едно приятно изживяване. Сутрин заедно с гимнастиката на моя син той излиза с боси крака на терасата за кратка разходка. След като го правеше като малък, сега забелязвам, че е много устойчив на простудни заболявания. Тази разходка по студената тераса сигурно го е калила. Много благоприятно също е и плуването, стига да се вземат всички мерки да не се изстудяват децата. То също много калява организма, особено в това време.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хиляди пенсионери са ядосани! От НОИ с важна новина: Отлага се изплащането на януарските пенсии
Next: Един богаташ реши да обиди учителя пред всички! Отговорът ѝ беше невероятен!

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.