Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптикът Янков: Идват снежни виелици, човек трудно ще може да се изправи
  • Новини

Синоптикът Янков: Идват снежни виелици, човек трудно ще може да се изправи

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2023
igskgfdkgskdfgorge.png

Мъгли крият рискове за шофьорите по поречието на Марица, Тунджа, в района на Видин. Те ще се задържат през целия ден и видимостта ще бъде намалена.

А през следващите дни се задават нови валежи и сериозно влошаване на времето, това съобщи синоптикът Петър Янков по Bg On Air.

„В петък вечерта започват отново валежи. И в събота ще вали, валежите ще преминаван в сняг, през нощта срещу неделя вятърът ще се усилва.

В Дунавската равнина ще бъде с до 60 км/ч, в Добруджа – до 70 км/ч, северно от Варна – до 90 км/ч. Това са скорости, при които трудно може човек да се изправи. Ще има много щети“, предупреди синоптикът.

По планините ще натрупат 30-50 см нова снежната покривка, над 1800 метра. Изчисленията показват, че валежите ще бъдат сумарно в източните райони 30-50 литра, 14-20 в западната част от страната, в останалата – 5-7. Градусите ще са около 1-7.

„Снежната покривка в неделя ще бъде 10-15 см в северните райони, с условия за виелици.

Обстановката ще бъде сериозна, отново триъгълникът Добрич – Варна към Балчик до Каварна ще бъде най-опасен. Призовавам всички граждани, на които им предстои пътуване, да го отложат, ако може“, каза Петър Янков.

Той призова шофьорите да не спират автомобилите си близо до високи дървета, особено тополи, които са уязвими при силни ветрове.

В началото на следващата седмица градусите ще са отрицателни – максималните до 0-1.

„Уикенда в южните райони трудно ще се задържа снежната покривка, следващата седмица във вторник се очакват интензивни валежи от сняг главно в южните райони. Снежна покривка се очаква да е 5 см в населените места.

В четвъртък се подобряват условията, с повече слънце ще бъдат следващата събота и неделя. Може да се използва от всички любители на планинския туризъм и скиорите“, прогнозира синоптикът.

По думите му в Пампорово още следващия уикенд може да бъде открит ски сезонът с натрупалата тогава снежна покривка от 40-50 см и при обработване на пистите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много важна информация за безработните, които искат да получават повече пари на борсата
Next: Бъдете предупредени! В 6 области у нас в събота – код червено за опасно време, 30 см сняг и повече

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.