Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптикът Янков смрази българите с тази прогноза: Иде сибирски студ
  • Новини

Синоптикът Янков смрази българите с тази прогноза: Иде сибирски студ

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2024
sfikfsdkvcokdsvokdfvfd.png

Днешният четвъртък ще е топъл, температурите ще стигат 8-11 градуса. Това топло време обаче ще бъде съвсем за кратко. В петък бързо ще се заоблачи, температурите ще се понижат, в Западна България денят ще започне с валежи от дъжд и сняг. През деня в северните райони, основно в Добруджа, ще превалява сняг.

Това каза синоптикът Петър Янков по Bulgaria ON AIR.

Той уточни, че снежната покривка ще бъде минимална – около 1 см. Прогнозата му е, че в събота облачността ще се разкъса и намалее и ще бъде предимно слънчево, препоръча разходка или спортове в планините в неделния ден, която дневните температури ще са 10-13 градуса.

„Всички пътуващи в петък и събота сутринта трябва да имат предвид хлъзгавите пътни настилки. Ветровито време с повишение на температурите ще се задържи през следващата седмица“, допълни Янков.

Синоптикът прогнозира, че 10-метрови преспи сняг, каквито има в Турция, у нас не могат да натрупат, защото там „времето е по-жестоко, особено февруари“.

По-топлото време ще се задържи през първите 10 дни на февруари. В периода 8-11 февруари ще се появи вятър-снегояд, който ще намали чувствително снежната покривка в планините. Но не за дълго.

„Малък Сечко ще ни изненада с чувствително захлаждане, на 16-20 февруари ще има рязко понижение на температурите. Минималните ще достигнат минус 15 в Северна и Западна България. Тези януарски студове са характерни за развитието на времето и през февруари и март. От 12 февруари започват валежи, на 13-14 се очакват и снеговалежи, които ще повишат чувствително снежната покривка. Следващият период с валежи от сняг ще бъде в края на февруари“, допълни синоптикът.

Петър Янков припомни, че според народната метеорология месеци, в които има „р“, са по-студени.

„Признак за идващ студ е по-интензивното хранене на птиците, които усещат 5-6 часа по-рано промяната във времето“, добави синоптикът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свалят от ефира най-милото на българските зрители
Next: Феноменът Хало: Лъжливо слънце изгря над наш град

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.