Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптик с предупреждение: Гответе се, идват нови силни валежи, в Карловско и не само
  • Новини

Синоптик с предупреждение: Гответе се, идват нови силни валежи, в Карловско и не само

Иван Димитров Пешев септември 9, 2022
snisnoanapsnpsan.jpg

Нова порция дъжд, на места интензивен, ни очаква в края на седмицата.

„За събота се очакват валежи, когато над страната ще премине студен атмосферен фронт с условия за гръмотевична дейност в западната половина.

Ще има условия за краткотрайни градушки в северозападните и западни части на България“, заяви синоптикът Петър Янков в студиото на „България сутрин“.

Той предупреди, че очакваните валежи в централните части на страната, включително в бедстващото Карловско, ще бъдат обилни.

Не изпускай тези оферти:

„Валежите в събота срещу неделя ще бъдат 15-20 литра на квадратен метър. Това са средни стойности. Валежите по измерванията, които имахме, бяха 50-60 л. Сега се очаква да бъдат 2-3 пъти по-слаби“, поясни синоптикът пред Bulgaria ON AIR.

Интензивни ще бъдат валежите в сутрешните часове в неделя в източните райони. В краткосрочен план ще продължи да вали в понеделник и вторник, но слабо – в централните и източни райони.

„24-29 градуса ще бъдат средните максимални температури. От вторник следва период на затопляне, на 15 септември градусите ща бъдат 27-31. До края на следващата седмица ще има много слънце и топло време. Черноморието ще бъде приветливо с приятно време за плаж“, показват прогнозите на синоптика.

Янков добави, че влошаване на времето се очаква в периода 18-22 септември, когато на Балканите се очакват есенни валежи. Те чувствително ще понижат температурите. Прогнозата му показва също, че от Димитровден ни очаква сиромашко лято.

Синоптикът коментира и бедствието в Карловско. Приливните вълни са се образували заради затапване на деретата с дървета и камъни.

„Заради валежите по тези дерета се спуска вода, тя се събира на определени места заедно с дървесната маса и щом достигне критичната стойност, се спуска и създава проблеми.

Едно е, когато валежът се оттича без да има такива прагове, които да задържат водата, друго е, когато става ударна вълна – коритото на реката не издържа, нито мостовете. И най-големият престъпник може да си намери оправдание, нужни са сериозни мерки и укрепване на коритото“, каза Янков.

Той припомни, че подобно бедствие в района на Карлово е имало през 1905 г. Тогава деретата са били залесени със сериозна кампания.

„Към природните условия и значителните валежи се добавя и човешката дейност с изсичането и увеличения добив на дървен материал, което способства за създадената ситуация“, убеден е синоптикът.

Източник: БЛИЦ

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов засрами политиците. Голям жест
Next: Революцията срещу Путин започна, ножът в гърба дойде от най-неочакваното място, сега вече играта загрубя

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.