Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптиците обявиха: Силен сняг от другата седмица
  • Новини

Синоптиците обявиха: Силен сняг от другата седмица

Иван Димитров Пешев януари 15, 2023
nasodfaskdaso.jpg

Времето от средата на декември досега изобщо не напомня, че сме посред зима.

Високите температури, често достигащи до 15-16 градуса, създадоха проблеми на редица зимни курорти в България, Балканите и Европа, но изглежда, че времето тепърва ще се промени, съобщава Meteo Balkans.

Последните анализи на глобалните модели прогнозират, че очакваме по-трайна смяна на циркулацията в Европа и по-силни нахлувания на арктична маса. Италиански метеоролози на уебсайта ilmeteo.to също са на това мнение.

През изминалите няколко седмици наблюдаваме, че сибирският антициклон вече се е развил и обхваща голяма площ от Русия, Монголия и Китай, като атмосферното налягане в центъра му надминава 1040-1050hPa, а температурите в сърцевината на полярната въздушна маса се е понижила и на места е до -40 градуса по Целзий.

Не изпускай тези оферти:

Според анализите на синоптиците, до края на тази седмица и началото на следващата се очаква отслабването на полярния вихър. Той играе ключова роля през зимния сезон в Северното полукълбо, тъй като това е факторът, който рязко променя циркулацията в Европа.

Очакваме по-чести нахлувания на въздушни маси от полярните ширини към стария континент. Обикновеното по-студеното време в Централна и Източна Европа създават условия за възникване на силни циклони и обилни снеговалежи на Балканите. Така че до няколко дни очакванията са за сняг и в България.

Има предпоставки за повишена лавинна опасност в планините. За това предупреди Анди Балевски от Българската лавинна асоциация по NOVA.

По думите му макар зимата у нас да позакъсня в планините над 1800 метра височина има ледени пасажи, които стоят под снега и създават опасност от свличане на сняг.

„Имаше един метър неулегнал сняг. Но имаше дълъг сух период и този сняг се стопи и улегна. За неподготвени хора планината не е особено приятно място. И подготвените трябва да са особено внимателни и да си подбират маршрутите. Дори, когато дойдат големите снегове, спойката между леда и новия сняг не е особено благоприятна, затова трябва много да се внимава”, посочи Балевски.

Спасиха всички скиори, намирали се в неизвестност след падане на лавина в Австрия

Той обаче уточни, че има добри условия за хората, практикуващи зимни спортове.

Повече гледайте във видеото. 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна прокоба следва семейство, което загуби двете си деца по един и същи начин
Next: Календар за засаждане на зеленчуци по месеци – Ето как да се ориентираме какво се сади и кога

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.