Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптици бият аларма: Червен код за снежен ураган на тези места в неделя
  • Новини

Синоптици бият аларма: Червен код за снежен ураган на тези места в неделя

Иван Димитров Пешев ноември 26, 2023
asdgkskdfkgdfskgkergre.png

В неделя ще духа силен северозападен вятър, с който ще продължи да нахлува студен въздух. Валежите от запад на изток постепенно ще спират, най-късно, до края на деня и в Североизточна България, където все още количествата ще са значителни, виелиците ще продължат и ще се образуват преспи.

След обяд облачността от запад ще започне да се разкъсва и да намалява. Студено време с максимални температури между 0° и 5°, в София – около минус 1°. Това сочи прогнозата на дежурния синоптик Марияна Попова в сайта на НИМХ.

Атмосферното налягане ще се повишава, но ще остане по-ниско от средното за месеца.

За 26 ноември 2023 г. НИМХ издава предупреждение от трета степен (червен код) за обилни снеговалежи и бурен вятър в следните области: Разград, Шумен, Силистра и Добрич.

Ще има виелици, навявания и образуване на преспи. В седем области от източната половина на страната е в сила втора степен (оранжев код) за силен и поривист вятър, валежи от сняг, преспи и навявания.

В дванайсет области от западната половина на страната е в сила първа степен (жълт код) за силен и поривист северозападен вятър.

 

В планините ще духа силен и бурен северозападен вятър. Ще бъде предимно облачно с валежи от сняг. Ще има виелици и навявания, по значителни в Източна Стара планина. След обяд от запад снеговалежите ще започнат да спират, а облачността да се разкъсва. Температурите ще продължат да се понижават и към 14 часа на височина 1200 метра ще бъде около минус 4°, на 2000 метра около минус 11°.

По Черноморието ще духа силен, по северното крайбрежие и бурен северозападен вятър, който след обяд ще започне да отслабва. Ще бъде облачно с валежи от сняг и ще има виелици и навявания. По южното крайбрежие валежите ще са по-слаби и ще са от дъжд и сняг. След обяд валежите ще започнат да спират, до вечерта и по северното крайбрежие. Максималните температури ще бъдат между 4° и 6°. Температурата на морската вода е 10°-13°, но ще се понижи. Вълнението на морето ще бъде 3-4 бала.

Слънцето в София изгрява в 7 ч. и 31 мин. и залязва в 16 ч. и 55 мин. Продължителността на деня е 9 ч. и 23 мин. Луната в София залязва в 6 ч. и 23 мин. и изгрява в 16 ч. и 06 мин. Фаза на луната: един ден преди пълнолуние.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново странно сияние се появи в небето
Next: Използването на тези две популярни у нас думи в Турция може да ви навлече голяма беля на главата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.