Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптици категорични: Такова чудо не е било от 30 години
  • Новини

Синоптици категорични: Такова чудо не е било от 30 години

Иван Димитров Пешев май 1, 2024
vsdfvdfbfgbgnhgnmhjmjh.png

Средните месечни температури през изтичащия месец април са били между 11 и 18 градуса Целзий и имат отклонение от месечната норма между плюс 1 и плюс 5 градуса, обяви Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) в месечната си справка.

Това е най-топлият месец април от 2017 година насам и е един от най-топлите месеци април за последните 30 години.

Най-високата измерена температура е 34.7 градуса на 15 април в Русе. Най-ниската минимална температура в станция в населено място е минус 2.0 градуса на 9 април в Чепеларе, а най-ниската температура, измерена на планински връх, е минус 11.6 градуса на връх Мусала на 20 април.

В София най-високата измерена температура е 29.5 градуса на 15 април, а най-ниската е минус 1.0 градуса на 19 април.

В по-голямата част от страната месечните суми на валежите са между 50 и 150% от климатичната норма. Суми под 50% има само на места предимно в Северозападна България (Черни връх, 38%), а над 150% – в Югозападна и Североизточна България (Дупница, 204%).

Този месец април е с относително най-малко валежи от месеците април от 2021 г. насам. Най-голямото измерено 24-часово количество валеж е 85 мм от дъжд в с. Кулата, обл. Благоевград, на 18 април.

На 20 и 21 април в планините валя сняг и се образува снежна покривка. Преди това н,а 19 април, по високите полета на Западна България имаше слани.

През първата половина от април времето в страната е относително топло и сухо. То се определя от обширен и дълбок циклон над Западна Европа, в чиято челна част към Балканите се пренася топъл въздух от юг-югозапад, който носи и сахарски прах.

В периода 5–7 април с преминаването на студен атмосферен фронт температурите се понижават, но остават по-високи от климатичните норми, облачността се увеличава, в Централна и Източна България има и валежи.

През следващите дни под влияние на висок баричен гребен температурите отново се повишават и са значително по-високи от обичайните, а на 15 и 16 април концентрацията на пустинен прах над страната се повишава значително, казват от НИХМ.

През периода 17–25 април през страната ни преминават поредица от средиземноморски циклони. Температурите се понижават и до края на месеца остават близки до климатичните норми.

Температурата на морската вода по черноморското крайбрежие търпи понижение с 2–5 градуса Целзий през периода 16–18 април под въздействието на силен югозападен вятър. Времето в страната е по-често облачно, с валежи от дъжд, в отделни райони – придружени с гръмотевици и градушки.

На 25 април силна градушка нанася значителни щети в областите Пловдив, Хасково, Стара Загора и Сливен. Напълно унищожена е земеделската продукция от 1200 дка със слънчоглед, пшеница, овощни дръвчета, картофи и маслодайни рози. Нанесени са повреди по оранжерии и коли.

Градовите зърна са били с големина от 0.5 до 4.1 см и на места са образували до 30–40 см ледена покривка.

Кратък период с повече слънчеви часове в повече райони от страната има от 26 до 28 април. През последните дни от месеца по-голямата част от Балканския полуостров е под влияние на висок баричен гребен, а югоизточните райони – на плитък циклон. В западната част от страната времето е предимно слънчево, а в източната е ветровито, предимно облачно, с валежи от дъжд.

АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ

През първата половина на април агрометеорологичните условия се определят от относително сухо и необичайно топло за сезона време. Високите максимални температури в началото на месеца – до и над 30 градуса Целзий ускоряват вегетацията, но предизвикват и топлинен стрес на земеделските култури.

През първото десетдневие при зимните житни култури преобладава фаза вретенене, при рапицата – бутонизация, при ранните пролетници (грах) – поникване и листообразуване.

При овощните култури се наблюдава разлистване и фаза цъфтеж, при лозата – набъбване, разпукване на пъпките и формиране на първи-трети лист в агростанция Сандански. При ореха протича образуване на женските и цъфтеж на мъжките съцветия.

През втората половина от месеца настъпва лабилизиране на времето, понижение на дневните температури и промяна в агрометеорологичните условия.

Падналите валежи със стопанско значение в края на второто и през третото десетдневие се отразяват благоприятно на вегетацията на есенните посеви и на началните фази от развитието на слънчогледа и царевицата. В края на второто десетдневие зимните житни култури на места в Южна България и в някои източни райони от страната са във фаза изкласяване.

Падналата градушка в средата на третото десетдневие в част от Южна България нанася щети по земеделските култури.

През месеца са регистрирани слани в районите на Кюстендил, Драгоман, Елхово и Кърджали.

СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

През по-голямата част от месеца повечето реки в страната са с водни количества около праговете за средни или за ниски води. В Дунавския и в Западнобеломорския водосборен басейн след 18 април водните количества на повечето реки са около праговете за високи води. През периода 18–27 април има дни със значителни валежи, в резултат на което са регистрирани повишения на речните нива.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно! Всички родени между 1950 и 1990 г., не забравяйте да прочетете това!
Next: Скръбна вест! Почина легендарна модна дизайнерка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.