Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Синоптици с изненадваща прогноза, нов циклон ще влоши времето
  • Без категория

Синоптици с изненадваща прогноза, нов циклон ще влоши времето

Иван Димитров Пешев декември 2, 2024
Screenshot_17

През следващите шест дни времето ще е сравнително спокойно, с условия за температурни инверсии и сутрешни мъгли и ръмежи. Към края на седмицата зимата ще напомни за себе си, когато очакваме преминаване на средиземноморски циклон над страната, съобщават синоптиците от Meteo Balkans.

Времето във вторник, сряда и четвъртък
Във вторник времето ще бъде с разкъсана облачност, която над крайните южни райони и до слънчево време. В сутрешните часове в низините и котловините ще се образуват мъгли или ниска слоеста облачност.

Очакваните минимални температури ще бъдат между минус 1°С и плюс 4°С, а максималните ще се повишат до 8°С – 12°С. Ще духа слаб до умерен източен вятър.

В сряда и четвъртък облачността ще се увеличи от изток, но ще бъде предимно средна и висока. Валежи се очакват само над Източна България. Над останалата част ще е предимно облачно.

Сутринта ще остане студено, с минимални температури до минус 2°С, в Дунавската равнина и Софийското поле и малко по-топло – до плюс 5-6°С,над Източна България. Максималните температури ще достигнат 8°С – 13°С.

Времето в петък и през уикенда
Промяна на времето – от събота
Промяна на времето се очаква в събота с преминаването на студен атмосферен фронт В събота валежите ще започнат от Западна България, като до края на деня ще обхванат и Централна България. Най-съществени ще бъдат явленията в Югоизточна България. Вятърът ще се ориентира от северозапад.

С понижението на температурите в Предбалкана и по високите западни полета дъждът ще преминава в сняг, като ще се образува тънка снежна покривка. В планините снежната покривка се очаква да надмине 15 см.

В неделя, поради приближаващ нов циклон, нашата страна ще попадне в челото на барична долина. Южният вятър ще се усили, до ураганни стойности, особено по северните склонове и ще придобие характеристики на фьон. Дневните температури ще се повишат чувствително.

Облачността ще бъде значителна през деня, а към вечерта от запад-югозапад отново ще завали дъжд. Ще има условия и за гръмотевична дейност над Източна България.

Седмичната прогноза е изготвена на базата на Европейския модел за средносрочни прогнози и GFS. От Meteo Balkans подчертават, подобни прогнози са несигурни в дългосрочен (7-дневен) план и е възможно да претърпят изменения.

Continue Reading

Previous: Йорданка Христова: Имам белези навсякъде
Next: След като станах майка на 16-годишна възраст, родителите ми ме оставиха сама. Оставаше ми да правя само едно нещо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.