Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптичка на НОВА заби милионер
  • Новини

Синоптичка на НОВА заби милионер

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2022
snasonaspnaslora.png

Синоптичката на Нова тв Лора Георгиева предпочита да излиза само със заможни господа. След два провалени брака, 34-годишната красавица има нов човек до себе си.

Запознати издават, че актуалният мъж на дългокраката брюнетка е бизнесменът Паскал Дойчев – строителен предприемат и собственик на най-голямата верига фитнеси в страната – „Пулс”.

Близки до Георгиева издават, че връзката й с Паскал е отскоро, но пък се развива скоростно. Двамата вече са били на няколко луксозни почивки заедно. Тя го е запознала и с 9-годишната си дъщеря Мишел.

Момичето е плод на любовта й с покойния Борислав Манджуков – варненският милионер, който бе брутално разстрелян на столичния булевард „България” през 2014 г. Тoй бe убит c двa куршумa прeд oбщия им дoм c Лoрa, която тогава остана сама с невръстно дете на ръце.

Не изпускай тези оферти:

Хора от обкръжението на синоптичката твърдят, че тя била в шок след смъртта на първия си съпруг. Красавицата се прибрала с дъщеря си в родния си град Казанлък и чак след три години се осмелила да захвърли траура.

Лора мина за втори път под венчило с Деян Дачев – отново състоятелен бизнесмен, притежател на няколко дискотеки и строителен бизнес в Бургас. За известен период тя се представяше с неговата фамилия.

Уж всичко между тях вървеше гладко, но миналото лято стана ясно, че тихомълком са се развели. Че са се разделили, се разбра, когато милионерът пусна снимка с друга знойна брюнетка от Малдивите.

Когато остана пак мома, синоптичката направи профилите си в социалните мрежи публични и се зае да си търси нов мъж.

По това време се заговори, че излиза с Ангел Ангелов – Градуса, собственик на известна марка за пилешко месо, който пък е бивше гадже на колежката й Никол Станкулова.

Явно връзката с Ангел не е потръгнала, защото днес Лора има нов мъж в живота си и той отново не е случаен човек. Говори се, че Паскал радвал хубавицата със скъпи подаръци и хич не пестял средства, за да я глези.

Преди да пробие в телевизионните среди, Георгиева е печелила голям брой трофеи от различни конкурси за красота. Едва 19-годишна, през 2007 г., Лора става „Царица Роза” на Казанлък.

Първото място й носи пътуване до Япония, осигурено от посолството у нас, както и билет за концерт на Джордж Майкъл.

След успеха си на конкурса, брюнетката реализира мечтата си да следва журналистика в Софийския университет. Още веднага започва да стажува в различни медии.

Първо работи като репортер в спортен сайт, после като водеща на спортните новини по МСАТ. След 2 години във варненската телевизия идва предложение от Би Би Ти, където води женско предаване c бившата гимнacтичкa Cимoнa Пeйчeвa.

По това време се снима и в еротична фотосесия за неизлизащото вече мъжко списание „Максим”.

Георгиева се присъединява към екипа на Нова тв през 2020 г. Казва, че е много доволна от работата си там, защото това е още една сфера, в която иска да се развива, писа Уикенд.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 15 куршума, изстреляни от наемен убиец , отнемат живота на най богатия българин
Next: Слави Трифонов разпродаде имотите на баща си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.