Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптички ли са красавиците, които гледаме по телевизията? Една от тях изплю камъчето
  • Новини

Синоптички ли са красавиците, които гледаме по телевизията? Една от тях изплю камъчето

Иван Димитров Пешев март 24, 2023
evasvashasdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Отбелязваме Световния ден на метеорологията. „Благодарение на Националния институт по метеорология и хидрология всеки ден имаме възможност да ви съобщаваме прогнозата за времето.

 

Днес е Денят на метеорологията. Аз не съм синоптик, аз съм само телевизионна водеща. Признанието е за всички колеги от Прогнозата за времето на НИМХ. Честит празник!“, написа по този повод известната Ева Кикерезова.

 

„Благодарим на хората, които представят прогнозата за времето на НИМХ! Eva Kikerezova, за нас е чест и удоволствие да работим заедно!“, отговориха от своя страна от института. Чести празник!

 

На 23 март за 73-ви път се отбелязва Световният ден на метеорологията –дата, на която през 1950 г. се създава Световната метеорологична организация.

Историята започва много преди 1950 г. -на 14 ноември 1854 г., едно непредвидимо събитие нанася тежко поражение на англо-френския флот в разгара на Кримската война – една от най-силните бури, регистрирани в Черно море, която потопява флотилията на съюзниците до град Балаклава, днес квартал на гр. Севастопол.

 

Направеният извод е, че ако е съществувала служба, която да събира ежедневно и своевременно метеорологични сведения от различните страни, движението на бурята би могло да се проследи и да се избегнат огромните загуби на флота.

 

Така, през 1856 г. се заражда идеята за създаването на служби за времето, които да организират постоянни наблюдения и разпространение на метеорологичните данни. Днес, Световната метеорологична организация (СМО) е междуправителствен съюз на 193 държави-членки и територии и е една от специализираните агенции на ООН в областта на метеорологията, климата и хидрологията. Всяка година СМО и членуващите в нея държави и територии отбелязват Световния ден на метеорологията с различни теми и послания.

Темата за 2023 година е „Бъдещето на времето, климата и водата през поколенията“ и е свързана с отговорността ни пред бъдещите поколения. Това е ден, в който се прави равносметка за заслугата и приноса на научните достижения и експертизи, свързани с времето, климата и водите.

В годината на „Фундаменталните изследвания за устойчиво развитие“, обявена от ООН, тези теми подчертават необходимостта от повече вложения във фундаментални изследвания в световен мащаб и на национално ниво като основа за всички иновации и устойчиви решения за справяне на човечеството с рисковете, свързани с промените на климата и недостатъчните водни ресурси.

Избраната тема за 2021 година беше Океанът, нашият климат и времето. Темата не бе случайна, а по повод началото на Десетилетието на океанологията за устойчиво развитие (2021-2030) на ООН.

Океаните заемат 71% от територията на Земята.

Официалната тема за Световния ден на метеорологията през 2022 година бе „Ранно предупреждение и ранно действие. Хидрометеорологична и климатична информация за намаляване на риска от бедствия“.

 

Чрез тази тема се подчертава, че за намаляването на щетите от природни бедствия е важна не само текущата информация за атмосферните процеси, но и климатичните анализи на дългогодишни данни за околната среда.

 

Този акцент е особено важен и поради факта, че ОС на ООН (с Резолюция на 2 декември 2021 г. обяви 2022 година (01.07.2022 -30.06.2023) за година на фундаменталните науки за устойчиво развитие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Евтин обяд, увит в зелев лист и паниран на тиганче – не вярвах, че нещо може да е по-вкусно от сармите
Next: Хороскопът на Александър Зараев за април: Овни, Раци и Козирози мощен напредък! Близнаци, Лъвове и Скорпиони финансови перспективи

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.