Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синът на Андрей Луканов с нови разкрития за Тодор Живков, куфарчетата с милиони и кой е поръчал баща му
  • Новини

Синът на Андрей Луканов с нови разкрития за Тодор Живков, куфарчетата с милиони и кой е поръчал баща му

Иван Димитров Пешев ноември 14, 2022
lunkaksnaksnas.jpg

10-ти ноември 1989 г. е денят, в който Тодор Живков е свален от власт след 35 години начело на партията и държавата. Редица съвременници на случилото се в нощта на 10-ти твърдят, че основна роля в организирането на процеса играят покойните вече Петър Младенов и Андрей Луканов.

Правителство на националното съгласие, социален мир и разблокиране на икономиката. Това са приоритетите на правителството на Андрей Луканов.

Синът му Карло Луканов коментира пред БНТ различават ли се те от приоритетите на днешните кандидати за властта и къде сбъркахме 33 години по-късно.

На 10 ноември синът на Андрей Луканов се намира в Москва. Той предварително е знаел какво се очаква да се случи. Според него наистина е имало риск за тези, които посягат на властта на Живков. Той си спомня, че баща му е наричал Тодор Живков людоед-вегетарианец, защото рядко е прибягвал до физическо ликвидиране на опонентите си.

Не изпускай тези оферти:

“По-скоро е предпочитал да им остави нещо, размествайки ги, сваляйки ги от някакъв пост, за да имат какво да губят, за да не му отмъщават, да са доволни и да си траят. Когато посегнат на личната му власт, като човек е бил абсолютно готов да стигне до крайности”, смята Карло Луканов.

Според него баща му, наред с Петър Младенов и Добри Джуров, са основните участници в процесите, довели до събитията във вечерта на 10 ноември 1989 година, а именно – отстраняването на Тодор Живков от всички постове в държавата.

“Те бяха в основата. После ги подкрепиха Георги Атанасов и други членове на “Политбюро”, спомня си синът на Луканов.

Според него именно подкрепата на Добри Джуров и ясното осъзнаване от страна на Живков, че руснаците и Българската армия не стоят зад него, са причините да няма кръвопролития.

“Макар че се говори, че е имало заповед полкът на баретите да бъде вдигнат в повишена бойна готовност, така че може би се е готвил за някаква съпротива”, допълни той.

Той отрече категорично Андрей Луканов да е създател на опозицията. “Има една среща в дома на Хайтов. Тези, които по-късно станаха лидери на опозицията и първи демократи, тогава част от тях са правили списък кой от тях да бъде приет обратно в БКП. Няма да назовавам имена. Част от тях не са живи. В началото те въобще не са имали идея да са антикомунисти”, посочи той.

Според сина на Андрей Луканов фактът, че политическите промени, които партиите предлагат, са останали същите от времето, в което управлява баща му, е свидетелство, че “тъпчем на едно място”.

“Само една обединена нация може да се справи с трудностите, които предстоят. Вместо това започнахме да се делим – от начало на червени и сини, а след това се разделихме по ваксини и антиваксини, Русия и анти Русия. Няма ос, по която не сме се разделили”, смята Луканов.

Относно митичните куфарчета, с които се твърди, че са изнесени 1,5 млрд. лв., той каза: “Първо, няма как незабелязано такава сума да се раздаде. Чисто физически това са много, много куфарчета. Ако тези пари не са в брой, а са раздавани по банков път, няма как да не са останали следи. Досега никой не е показал такива следи. Явно е блъф, защото обемът на сумата е прекалено голям, за да се раздаде в куфарчета.

“Какви ли не легенди се носеха. Че сме имали фабрика за пирони в Лондон – едно от най-смешните. Според някои аз се къпех в нефт някъде из Русия. Истината е, че работех за една американска рекламна агенция в Москва, след като завърших. Досега винаги съм бил служител на заплата. Сега от началото на годината съм вписан като адвокат. Никога не съм бил милионер”, разкри той.

По отношение на убийството на Андрей Луканов той каза: “В един момент баща ми стана неудобен и на своите и на чуждите. Не е тайна, че в БСП имаше две крила и той не беше удобен на едното крило. Както и на опозицията. Първите, които се опитаха да го убият, бяха опозицията, вкарвайки го на “Развигор”, държейки го в тежки условия. Той имаше определени здравословни проблеми, които биха могли да го убият”.

“Кръгът, който беше заподозрян, и който за мен е организатор на покушението, гравитираше около БСП. Партията няма никаква вина като партия, просто тогавашният лидер Жан Виденов толерираше тази групичка – групировката “Орион”, и баща ми смяташе, че ако БСП иска да запази лицето си, трябва да отстрани това раково образувание. Той открито ги наричаше “мародери”, добави той.

“Говореше се за “Мултигруп”, но дори и след това скарване Илия Павлов чисто физически не е имал време да организира покушение. За мен тези, които бяха съдени, са със сигурност причастни. Единственият шанс е да не са били те, е някой друг да ги е изпреварил. Аз с очите си видях кола – същия модел, какъвто е имал племенникът на Ангел Василев, когото бяха обвинили за поръчител. Лятото същата година чаках пред вкъщи и видях, че един “Опел Аскона” се задава по улицата и в него имаше поне трима едри мъже, бяха се навели и сочеха нагоре към кооперацията”, спомни си той.

“Тогава не съм предполагал, че това може да са хора, които подготвят покушение, за да запиша номер или нещо подобно. Просто ми направи впечатление, че се заглеждат”, добави той. По-късно в материалите на следствието той прочел, че племенникът на Ангел Василев е водил украински граждани, на които да показва адреса. Колата била същата, а лицата много приличали на забелязаните от него. “Не мога да се закълна, че са били те, но за мен с голям процент вероятност бяха те. Което означава, че тези хора са работили по темата”, посочи Луканов.

Според него, всички нишки по отношение на поръчителството водят към “Орион”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кашлицата се стопява за един ден с този домашен лек
Next: Подивял от ревност спортист уби жена си и направи нещо смразяващо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.