Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синът на Иван Лечев – милионер в Англия
  • Новини

Синът на Иван Лечев – милионер в Англия

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
sdgsdfgdsfgergre.jpg

Големият син на Иван Лечев е милионер в Англия. Само на 35 години Иван Лечев-младши ръководи собствена агенция за подбор на персонал и финансиране на нови компании, която през 2021-а е обявена за най-добрата нова агенция в Обединеното кралство. Българинът работи с германци, англичани, американци и шведи, а бизнесът му непрекъснато се разраства.

Иван Лечев-младши е плод на брака на талантливия си баща Иван Лечев с кубинката Оля Маркес, популярна от участието си в култовата група от 80-те „Трамвай №5“.

Майка му още по време на бременността обявява, че детето й няма да се занимава с музика, независимо, че и баща му, и дядо му са музиканти, а самата тя също е излизала на сцената. Въпреки това, по думите на сина си, тя „забранява със закон да му бъде показван музикален инструмент дори и на снимка“.

Настоява детето да заляга над учебниците и това дава резултат. На 14-годишна възраст то е прието в най-престижното по онова време средно училище в София – Първа немска гимназия. След като я завършва, заминава за Уоруик в Обединеното кралство, където изучава бизнес науки. Мястото е едно от най-добрите за тази цел в Англия.

Още като студент Лечев-младши решава, че някой ден ще създаде просперираща собствена компания, макар че все още няма никаква идея в каква посока ще се развива нейната дейност. Първата му работа е в Американската инвестиционна банка. Попада там по стандартния начин – подавайки молба за стаж. Избира голяма корпорация, в която да започне да трупа трудов опит, защото мястото дава възможност за създаване и на полезни контакти.

Остава там само година – до 2013-а, когато агенция за подбор на персонал му предлага работа.

Младият мъж приема предизвикателството да смени сферата си на развитие. Пет години са му достатъчни, за да натрупа достатъчно знания и опит и да развие нов отдел на компанията, ситуиран в Мюнхен. По този начин той включва в употреба образованието си от Немската гимназия у нас, благодарение на която е усвои немски език почти като майчин. В офиса, който ръководи по онова време, работят 30 служители.

Преди 5 години Лечев-младши решава да отвори и собствена агенция за подбор на персонал. Той се насочва към набирането на програмисти, тъй като за такива специалисти има огромно търсене и недостатъчно предлагане. Дори големите компании се затрудняват да намерят добри професионалисти в тази обраст, а какво остава за по-малките и за тези, които тепърва стартират своя бизнес?

Предприемачът и неговия партньор, с когото отварят агенцията, добавят още една услуга в нейната дейност. Това е подпомагане на финансирането на нови дигитални компании. Лечев твърди, че не е чувал за други компании, освен неговата собствена, които извършват и двете дейности едновременно. Вероятно това „нововъведение“ прави агенцията му уникална и успешна на фона на огромната конкуренция – в Обединеното кралство оперират 40 000 подобни компании.

Явно Лечев-младши се справя добре в условията на подобна жестока надпревара за клиенти, защото през 2021 г. – три години след създаването си, компанията му получава награда за най-добра нова агенция на годината в Обединеното кралство. Тази година пък е номинирана за микро агенция на годината в Кралството. За тези успехи допринася и уникалният за страната бизнесмодел, и множеството доброволчески инициативи на българина.

От началото на пандемията той започва да организира безплатни обучения и семинари. Към момента агенцията му има два установени физически офиса – в Берлин и Лондон. Основният фокус в дейността й е Германия, но се работи и с Англия, САЩ и Швеция, а най-вероятно занапред компанията ще продължава да разширява клиентите си.

Съдейки по всичко това, Оля Маркес явно не е сгрешила, настоявайки синът й да заляга над учебниците вместо над нотните тетрадки. Преди година той вдигна приказна сватба в Барселона с англичанка, която прие фамилията му. За разлика от много българки, които премахват окончанието „а“ от фамилните си имена, тя го е добавила, макар и да идва в България само веднъж годишно – за Коледа.

Официалното й име е Тери Лечева, а не Тери Лечев. Преди година по време на участие в шоуто на Нова тв „Черешката на тортата“ свекървата обяви, че сватбата на сина й е планирана цели 3 години. Бащата – Лечев-старши, е свирил на цигулка в чест на празника на младото семейство. Това е втората сватба на двойката. Първата е била по-скромна, в родния град на Шекспир в Англия.

Иван-младши има сестра от втория брак на майка си, която е с 11 години по-малка от него. От втория брак на баща си – с актрисата и певица Жени Лечева, той има и брат Константин. За него не е имало „закон за забрана на музиката“. Детето свири на ударни инструменти.

Източник: plovdiv24

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нападение? Мъж лежа с часове на земята, но никой не помогна. Търсят свидетели и вещи
Next: Белослава продаде за 7 млн. хотела на морето

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.