Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синът на Иван Лечев – милионер в Англия
  • Новини

Синът на Иван Лечев – милионер в Англия

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
sdgsdfgdsfgergre.jpg

Големият син на Иван Лечев е милионер в Англия. Само на 35 години Иван Лечев-младши ръководи собствена агенция за подбор на персонал и финансиране на нови компании, която през 2021-а е обявена за най-добрата нова агенция в Обединеното кралство. Българинът работи с германци, англичани, американци и шведи, а бизнесът му непрекъснато се разраства.

Иван Лечев-младши е плод на брака на талантливия си баща Иван Лечев с кубинката Оля Маркес, популярна от участието си в култовата група от 80-те „Трамвай №5“.

Майка му още по време на бременността обявява, че детето й няма да се занимава с музика, независимо, че и баща му, и дядо му са музиканти, а самата тя също е излизала на сцената. Въпреки това, по думите на сина си, тя „забранява със закон да му бъде показван музикален инструмент дори и на снимка“.

Настоява детето да заляга над учебниците и това дава резултат. На 14-годишна възраст то е прието в най-престижното по онова време средно училище в София – Първа немска гимназия. След като я завършва, заминава за Уоруик в Обединеното кралство, където изучава бизнес науки. Мястото е едно от най-добрите за тази цел в Англия.

Още като студент Лечев-младши решава, че някой ден ще създаде просперираща собствена компания, макар че все още няма никаква идея в каква посока ще се развива нейната дейност. Първата му работа е в Американската инвестиционна банка. Попада там по стандартния начин – подавайки молба за стаж. Избира голяма корпорация, в която да започне да трупа трудов опит, защото мястото дава възможност за създаване и на полезни контакти.

Остава там само година – до 2013-а, когато агенция за подбор на персонал му предлага работа.

Младият мъж приема предизвикателството да смени сферата си на развитие. Пет години са му достатъчни, за да натрупа достатъчно знания и опит и да развие нов отдел на компанията, ситуиран в Мюнхен. По този начин той включва в употреба образованието си от Немската гимназия у нас, благодарение на която е усвои немски език почти като майчин. В офиса, който ръководи по онова време, работят 30 служители.

Преди 5 години Лечев-младши решава да отвори и собствена агенция за подбор на персонал. Той се насочва към набирането на програмисти, тъй като за такива специалисти има огромно търсене и недостатъчно предлагане. Дори големите компании се затрудняват да намерят добри професионалисти в тази обраст, а какво остава за по-малките и за тези, които тепърва стартират своя бизнес?

Предприемачът и неговия партньор, с когото отварят агенцията, добавят още една услуга в нейната дейност. Това е подпомагане на финансирането на нови дигитални компании. Лечев твърди, че не е чувал за други компании, освен неговата собствена, които извършват и двете дейности едновременно. Вероятно това „нововъведение“ прави агенцията му уникална и успешна на фона на огромната конкуренция – в Обединеното кралство оперират 40 000 подобни компании.

Явно Лечев-младши се справя добре в условията на подобна жестока надпревара за клиенти, защото през 2021 г. – три години след създаването си, компанията му получава награда за най-добра нова агенция на годината в Обединеното кралство. Тази година пък е номинирана за микро агенция на годината в Кралството. За тези успехи допринася и уникалният за страната бизнесмодел, и множеството доброволчески инициативи на българина.

От началото на пандемията той започва да организира безплатни обучения и семинари. Към момента агенцията му има два установени физически офиса – в Берлин и Лондон. Основният фокус в дейността й е Германия, но се работи и с Англия, САЩ и Швеция, а най-вероятно занапред компанията ще продължава да разширява клиентите си.

Съдейки по всичко това, Оля Маркес явно не е сгрешила, настоявайки синът й да заляга над учебниците вместо над нотните тетрадки. Преди година той вдигна приказна сватба в Барселона с англичанка, която прие фамилията му. За разлика от много българки, които премахват окончанието „а“ от фамилните си имена, тя го е добавила, макар и да идва в България само веднъж годишно – за Коледа.

Официалното й име е Тери Лечева, а не Тери Лечев. Преди година по време на участие в шоуто на Нова тв „Черешката на тортата“ свекървата обяви, че сватбата на сина й е планирана цели 3 години. Бащата – Лечев-старши, е свирил на цигулка в чест на празника на младото семейство. Това е втората сватба на двойката. Първата е била по-скромна, в родния град на Шекспир в Англия.

Иван-младши има сестра от втория брак на майка си, която е с 11 години по-малка от него. От втория брак на баща си – с актрисата и певица Жени Лечева, той има и брат Константин. За него не е имало „закон за забрана на музиката“. Детето свири на ударни инструменти.

Източник: plovdiv24

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нападение? Мъж лежа с часове на земята, но никой не помогна. Търсят свидетели и вещи
Next: Белослава продаде за 7 млн. хотела на морето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.