Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синът на наша кинолегенда със зов за помощ от Китай: Помощ, животът ми е в жестока опасност
  • Новини

Синът на наша кинолегенда със зов за помощ от Китай: Помощ, животът ми е в жестока опасност

Иван Димитров Пешев април 10, 2023
kinnononsknsn.png

Случаят нащумя още преди половин година, когато Михаил Чапразов , син на легендарния актьор Андрей Чапразов , разкри, че е държан в плен и измъчван в Китай.

Миналото лято Михаил призова за помощ чрез социалните мрежи, а молбата му бе разпространена от известната писателка и сценаристка Милена Фучеджиева.

Тогава той твърдеше, че е бит и изтезаван от съпругата си китайка и нейното семейство и иска да се прибере в България.

Фучеджиева успя да осъществи контакт с посолството ни в Китай, които обещаха да окажат помощ, но Михаил така и не се върна у нас. Тогава негови познати изразиха мнение, че всъщност страдал от психически проблеми.

След няколко месеца пауза, в които за живота и състоянието му не се знаеше нищо, синът на актьора легенда от Народния театър отново хвърли бомбата в социалните мрежи и направи шокиращи разкрития, твърдейки, че е системно мъчен.

 

„Тук много рядко имам фейсбук. Всичко е блокирано.

Без никакви електронни пощи и социални контакти, за да се обърна за помощ. Аз съм подложен постоянно под домашно насилие и животът ми е в голяма опасност. Без никаква мобилна карта за разговор.

Тя (бел. ред – съпругата му) взе абсолютно всичко. И децата. Целият род са срещу мен на високо ниво. Тук никакви власти не ме защитават. Изцяло ми е забранен контакт с посолството.

Преди две седмици се обадиха на нея и тя излъга, че всичко е наред. Пълна лъжа. Сега от посолството изобщо не ги интересува. Казват, че било битовизми, а това не е истина. Тя държи и децата, и всички документи, а насилието е факт. Животът ми е в жестока опасност“, пише към свой приятел във фейсбук Михаил Чапразов.

 

Той е единственият син на големия актьор Андрей Чапразов. От няколко години живее в Китай – провинция Шандонг, в град Циндао и работи като детски учител. Женен е за китайка и има две деца – 8-годишния Андрей, който носи името на дядо си, и Мария, на 2 години.

Не е ясно какви са точно отношенията със съпругата му и дали наистина е измъчван от нея и роднините ѝ, или Михаил има психични проблеми, в наличието на каквито се усъмниха мнозина въвлечени в случая, които се опитаха да му помогнат през миналото лято.

На 16 февруари тази година се навършиха 103 г. от рождението на Андрей Чапразов. Годишнината бе почетена в родния му град Оряхово, а пред паметника му там бяха поднесени венци и цветя от ръководството на общината и граждани. Синът му не бе сред присъстващите.

Continue Reading

Previous: 6-годишно момче изчезва: Когато спасителите го намират, забелязват нещо да лежи до него
Next: Цяла България говори за тези младежи! Скочиха в огъня и спасиха възрастен мъж. А после се върнаха

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.