Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синът на президента стана бизнесмен
  • Новини

Синът на президента стана бизнесмен

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
grgfdgfdgrrggr.png

Президентският син Георги Радев е основал собствен бизнес на 9 май тази година, пише „Ретро“. Наследникът на Румен Радев е регистрирал фирма на свое име, която носи името „ИТА 999“ ЕООД. Дружеството е създадено в София, където ще развива и дейността си.

Според документацията от учредяването на първия бизнес на 20-годишния Георги на този етап той няма съдружници в него. Фирмата му се занимава с търговия, но не е упоменато в конкретика с каква.

В графата, където трябва да бъде описан предметът на дейност на дружеството, пише: търговия на едро и дребно, покупка на стоки и други вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид, търговска дейност (вкл. внос и износ), складова дейност, отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, търговско представителство и посредничество, агентство на български и чуждестранни физически и юридически лица в страната и чужбина, инвестиционна дейност, ресторантьорство, хотелиерство, както и всяка друга дейност, незабранена от закона.

Капиталът, с който Георги е учредил фирмата, е символичен и възлиза на едва 100 лева. Бизнесът му функционира от едва два месеца и все още няма информация за печалбите му.

От година насам Георги е свел до минимум публичните си появи и е неактивен в социалните мрежи. 20-годишният младеж затри всичките си следи в интернет и изпадна в абсолютна нелегалност веднага след като завърши XII клас през май 2022 г. Той бе абитуриент в столичното 138 СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски“, където се дипломира заедно с испанската паралелка с отличие. След завършването му се появиха слухове, че е продължил обучението си в университет в чужбина, но баща му ги разсея, като сподели пред медиите, че и двете му деца са избрали да останат да учат в България.

Докато за по-голямата сестра на Георги – Дарина, се знае, че е студентка в НАТФИЗ и наесен ще бъде четвърти курс, не е ясно в кой университет и каква специалност е записал синът на държавния глава.

Докато бе гимназист, Георги имаше успешна спортна кариера и бе сред младите футболни надежди. В XII клас обаче се раздели с футбола, след като игра един сезон в младежкия отбор на ЦСКА. Представянето му там не бе особено добро и записа само един мач като титуляр, преди да се откаже. В последните месеци Георги, който в ученическите си години се забърка в няколко скандала, се е сдобил с имидж на „лошо момче“ и е направил първата си татуировка. Тя се намира под врата му и представлява надпис на чужд език. Кака му Дарина го изпревари и вече има цели две перманентни рисунки по тялото.

Младият бизнесмен Георги още в училище бе обект на внимание от страна на нежния пол, но не афишира личния си живот и досега не се е показвал с приятелка до себе си. Кандидатки за сърцето му със сигурност има, а бонус за това е и лъскавото черно ауди, с което младежът се подвизава по столичните улици. То му бе подарък от родителите му за завършването му през 2022 г.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В УМБАЛ Чирков имплантираха изкуствено сърце от най-нова генерация на 37-годишен мъж
Next: Как не съм го знаела преди? Цял живот съм го зареждала неправилно – сега телефонът ми издържа до 4 дни без презареждане

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.