Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синът на президента стана бизнесмен
  • Новини

Синът на президента стана бизнесмен

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
grgfdgfdgrrggr.png

Президентският син Георги Радев е основал собствен бизнес на 9 май тази година, пише „Ретро“. Наследникът на Румен Радев е регистрирал фирма на свое име, която носи името „ИТА 999“ ЕООД. Дружеството е създадено в София, където ще развива и дейността си.

Според документацията от учредяването на първия бизнес на 20-годишния Георги на този етап той няма съдружници в него. Фирмата му се занимава с търговия, но не е упоменато в конкретика с каква.

В графата, където трябва да бъде описан предметът на дейност на дружеството, пише: търговия на едро и дребно, покупка на стоки и други вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид, търговска дейност (вкл. внос и износ), складова дейност, отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, търговско представителство и посредничество, агентство на български и чуждестранни физически и юридически лица в страната и чужбина, инвестиционна дейност, ресторантьорство, хотелиерство, както и всяка друга дейност, незабранена от закона.

Капиталът, с който Георги е учредил фирмата, е символичен и възлиза на едва 100 лева. Бизнесът му функционира от едва два месеца и все още няма информация за печалбите му.

От година насам Георги е свел до минимум публичните си появи и е неактивен в социалните мрежи. 20-годишният младеж затри всичките си следи в интернет и изпадна в абсолютна нелегалност веднага след като завърши XII клас през май 2022 г. Той бе абитуриент в столичното 138 СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски“, където се дипломира заедно с испанската паралелка с отличие. След завършването му се появиха слухове, че е продължил обучението си в университет в чужбина, но баща му ги разсея, като сподели пред медиите, че и двете му деца са избрали да останат да учат в България.

Докато за по-голямата сестра на Георги – Дарина, се знае, че е студентка в НАТФИЗ и наесен ще бъде четвърти курс, не е ясно в кой университет и каква специалност е записал синът на държавния глава.

Докато бе гимназист, Георги имаше успешна спортна кариера и бе сред младите футболни надежди. В XII клас обаче се раздели с футбола, след като игра един сезон в младежкия отбор на ЦСКА. Представянето му там не бе особено добро и записа само един мач като титуляр, преди да се откаже. В последните месеци Георги, който в ученическите си години се забърка в няколко скандала, се е сдобил с имидж на „лошо момче“ и е направил първата си татуировка. Тя се намира под врата му и представлява надпис на чужд език. Кака му Дарина го изпревари и вече има цели две перманентни рисунки по тялото.

Младият бизнесмен Георги още в училище бе обект на внимание от страна на нежния пол, но не афишира личния си живот и досега не се е показвал с приятелка до себе си. Кандидатки за сърцето му със сигурност има, а бонус за това е и лъскавото черно ауди, с което младежът се подвизава по столичните улици. То му бе подарък от родителите му за завършването му през 2022 г.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В УМБАЛ Чирков имплантираха изкуствено сърце от най-нова генерация на 37-годишен мъж
Next: Как не съм го знаела преди? Цял живот съм го зареждала неправилно – сега телефонът ми издържа до 4 дни без презареждане

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.