Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Син излекува майка си от рак и иска да сподели рецептата, за да помогне и на други хора
  • Новини

Син излекува майка си от рак и иска да сподели рецептата, за да помогне и на други хора

Иван Димитров Пешев януари 11, 2023
ssisnaosnkasn.png

Зададох ясен и точен въпрос на най-близкия си човек, по най-сериозния начин:  „-Необходимо е да направиш избор между мен и химиотерапията”. Тя избра мен. Трудно решение за човек хранещ се и мислещ както се хранят, и мислят 99% от населението (обикновен човек от матрицата). През годините съм намеквал, подсказвал и говорил на различни теми по различни начини, и с различни подходи, но навика и начина на мислене обусловен от родители, общество, традиция, медия, национализъм, религия и среда ми пречеха да бъда чут и разбран.

До момента, в който трябваше да се избира между живота и смъртта. Тогава се запитах – нужно ли е всеки да стигне до ръба, за да направи промяна в живота си, да премахне радиоактивния ум и киселинната среда на тялото!? Тя ми сподели, че решението не е било лесно, защото си е мислела, че ако ми се довери и нещо й се случи, аз не бих си го простил, и ще ми тежи на съвеста. Но аз бях сигурен, знаех какво e нужно да направи, знаех скритата простичка истина.

Не изпускай тези оферти:

Години наред изследвах религиите (Християнство, Будизъм, Херметизъм, Индуизъм, Дзен и др.), занимавах се с бойни изкуства, йога, чи гун, в търсене на истината. Дълбоко в себе си знаех, че трябва да е нещо обикновенно и просто. В един момент осъзнах, че търся отговора вън от себе си. „Очаквах” разните практики да ме доведат до определено състояние, както и ставаше. Но прекрасното състояние се задържаше само за известно време, след което изчезваше – то бе непостоянно. До момента, в който срещнах Кришнамурти и Шибендо Лахири. Ясно и точно бе казано: „Осъзнавай всички чувства и емоции надигащи се в ума и в това осъзнаване те ще се разтопят”.

Много просто послание – да не бъдем кукли на конци водени от обусловения ни ум. Изчезна страхът от бъдещето, тъгата по миналото, съденето и много други. Започнах да присъствам в живота! Сетивата започнаха да работят с пълния си капацитет.

Простичката истина, която се откри бе: „Спокоен ум => отпуснато тяло => спокойно протичане на енергията, кръвта и лимфата в целия организъм => висока имунна система”. Тялото е съвършена система. Имунната система е тази, която може да се справи с абсолютно всички болести без изключение (забравен факт). Благодарение на съвършенството си и на имунната си система, тялото може да излекува, изчисти и възстанови всичко нарушено (дори има случай при деца да се възстанови ампутиран крайник).

За да се постигне пълно изцеление е необходима коренна и постоянна промяна в начина на живот: мисли, чувства, емоции, навици, убеждения, хранене и др. (понеже начина на живот до момента е довел нещата до това състояние). Хилядолетия наред хората са убеждавни, че са слаби, зависими, безпомощни и, че е нормално да се боледува. Отнета им е силата, или по точно казано доброволно са я предали (всичко е въпрос на избор).

Друго необходимо условие е хората да поемат лична отговорност за себе си, за изборите които правят, за чувствата и емоциите. Да поемеш отговорност значи да не чакаш на хапчето, антибиотика, доктора, гледача, баяча и магьосника да свърши работата вместо теб, защото изпитанието ще те сполети отново, няколко дена или месеца след това. Дълбока вътрешна свобода, сила и промяна е нужна, и ще дойде ден в който думата „болест” ще стане чужда. Десетки методи, техники и билки излязоха за лечение на нелечими болести, но те отново карат хората да гледат вън от себе си, да чакат без да променят нищо. Чакат да бъдат излекувани вместо да се стремят да бъдат здрави! Когато вътрешната революция настъпи, ще се промени и външния свят!
Знаейки всичко това започнах:

Обясних й, че няма да поема нейния товар (за да не я направя слаба и зависима), аз не съм лечителят, нито пък има и е нужно някакво лечение. Необходимо е само да започне промяната и всичко ще се нареди. Болестта е маркер, който казва „Време е за промяна”. Беше ясно и на двамата, че начинът й на живот до този момент я е довел до това състояние (спряхме да обвиняваме микроорганизмите във въздуха, почвата и водата). Начина на мислене и реакция към околния свят, начина на хранене, отношението и връзката с природата и животните бе нарушен или липсваше, както липсва при 99% от населението по света. Дори и голяма част от тези хора, които имат прекрасната възможност да живеят на село, седят по цял ден пред телевизора с любимите си сериали и ходят до магазина за продукти.

Започнахме да работим върху спокойствието. Търсехме заедно стресовите фактори в живота й, които караха тялото да се стяга и затрудняваха свободното движение на енергията. Навлизахме дълбоко в ума и заедно търсихме защо реагира емоционално на определени неща. Разбра, че избора й да има отношение към определена дума, ситуация и човек е изцяло неин. Тя пое отговорност и започна да избира да не реагира емоционално на каквото и да е.

Силно обусловеният й ум от родители, общество, работа, традиции и други, лека-полека започна да се отпуска. Навиците започнаха да се стопяват.
„Чашата бе почти изпразнена”(все пак е на 58г. и трудно би могла да се изпразни цялата)! Вечер преди заспиване отпускаше мислено тялото част по част, орган по орган от пръстите на краката до върха на главата. Спеше непробудно, за разлика от преди!

Паралелно с това се ориентирахме към храната, която беше основно алкална. Хранеше се предимно с плодове и зеленчуци в суров вид (тези с люспи и ципи се белеха) пасирани/блендирани с вода. По обяд си правеше варени (неутрална храна) за разнообразие. Идеята беше стомахът да отделя малко енергия за обработката на храната и да усвоява почти всичко. Нужна ни беше енергия, и колкото повече – толкова по-добре.

Купих лакмусови лентички (правоъгълни картонени лентички с жълто и оранжево квадратче в единия край), за да следим PH-то на тялото.
На втората седмица тя имаше PH – 8.0, което аз няма как да постигна в София, при този въздух и облъчване. Тези показатели бяха красноречиви и аз знаех, че имунната система е започнала да си върши необходимата работа. Един от дните тя изгуби баланс и реагира емоционално на майка си, с което показателните на РН на следващия ден паднаха на 6.0, и това сериозно я убеди, че умът влияе на тялото!!! Лентичките се оказаха велик учител.

Тук не бих дал рецепта на хората какви точно плодове и зеленчуци да ползват и по колко. Бих ги посъветвал да усещат тялото си и да консумират такива каквито тялото/същноста желае (интуитивно да се избират продуктите). Нека не се преяжда. Докато се храните, се „хранете”, усещайте храната, насладете й се, станете част от храненето, благодарете й (това е вашата молитва).

Понеже знам, че само с правилно дишане може да се постигнат невиждани резултати, започнахме да се учим как да го правим правилно (започнах да й го припомням), понеже при нея то беше плитко, накъсано и само от гърдите. Дишането е необходимо да е бавно и дълбоко с леко задържане след вдишване и без задържане след издишване, като участват и корема, и гърдите, без усилие. И при вдишване, и при издишване първо се пълни/издува корема и след това гърдите. И тук отново е необходимо всеки сам за себе си да усети ритъма, с който да го прави. Вярвам в това, че не можеш да сложиш в калъп 8 милярда биологични единици (хора), хранещи се, мислещи и чувстващи по различен начин, и да им наложиш един и същи метод/ритъм.
Ускорихме процеса на оздравяване с разни методи на изчистване на тялото.

Сутрин на гладно пиеше топла вода(веднага след като заври се слагат 2-3 ледчета, като ведната след разтопяване се изпива). Един изключителен лечител билкар, предписа да се пие хума (препоръча да вземем на thalloderma) и хуск сутрин на гладно. Вечер с дървена лъжица се взима от хумата (супена лъжица) и се поставя във вода, след което сутрин се разбърква и се пие. Хуск-а се ползва сутрин (след хумата) и вечер преди храна по една лъжица. Простичко, не скъпо и вършещо прекрасна работа.
След като тялото се стабилизира и е изчистило почти всичко ненужно, може да започне да се приемат накиснати пасирани/блендирани ядки и семена. За тях е нужно малко повече енергия за обработка и затова не се ползват от самото начало.

В началото с описания режим на хранене беше постоянно гладна, умчето търсеше стандартното усещане за тежест в стомаха от тежка храна и преяждане, което в случая не му се даваше. Беше малко пухкавичка, но скоро след това стана фина и енергична.

Оздравяването беше във всички посоки, 30 годишната дълбока дращеща кашлица изчезна, здравият сън се завърна, изчезна обилното изпотяване, задуха и умората, дори спря да се обажда дископатията – вече 10-ти месец. Всичко това бяха красноречиви знаци за мен, че тялото и умът са в баланс. Изследванията които си направи не показаха наличие на каквото и да било онкологично заболяване

 

Continue Reading

Previous: Препоръчват да не купуваме банани, ако номерът на лепенката им започва с тази цифра
Next: Щеше да е горд с нея! Голямата дъщеря на Иван Ласкин се изстреля към върха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.