Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сиропът от черен бъз прави чудеса за организма
  • Новини

Сиропът от черен бъз прави чудеса за организма

Иван Димитров Пешев септември 5, 2022
buxzubxzub.jpg

С настъпщвата есен все повече си мислим за засилване на имунитета. Но какъв по-добър
начин да се предпазим от идващите вируси, ако не чрез силата на природата?

 

Черният
бъз от векове се слави като страхотен антиоксидант. В тези миниатюрни плодчета
се съдържа цяла палитра от полезни вещества – калий, фосфор, мед, витамините А,
С, В, както и растителни протеини и диетични фибри.

 

Не изпускай тези оферти:

Като прибавим към тях и огромното
наличие на антиоксиданти и противовъзпалителни вещества, ползата от бъза за здравето
е огромна. Ето какво ще донесе на организма ви неговата употреба.

1. Контролира диабета

 

Антиоксидантите в бъза въздействат върху клетките на панкреаса като по този начин
подобряват усвояването на инсулина и намаляват нивата на кръвната захар.

2. Бори се с белодробните проблеми

Сиропът от бъз има свойството да облекчава кашлица, тежка хрема, дори бронхит.
Всъщност, мнозина пулмолози препочъват да се приема ежедневно в случай на „тютюнджийска
кашлица“ при пушачите.

 

Биофлавоноидите в състава на бъза са активни вещества,
които потискат възпалението и помагат на лигавицата на дихателните пътища да отбъбне.

3. Грижи се са ставите и костите

 

Сиропът от бъз помага за облекчаване на болките в ставите, потискайки възпалителните
процеси. Освен това голямото наличие на калций в този плод като цяло допринася
за подобряване на костната плътност.

4. Облекчава работата на сърцето

Бъзът е богат източник на фибри, които помагат и в прочистването на кръвоносните
съдове от плаки и лош холестерол. По този начин се намаляват рисковете от възникване
на сърдечносъдови заболявания, хипертония, атеросклероза.

 

Рецепта за сироп от бъз:

 

В голям буркан се слага ред бъз (около 3-4см) и след това толкова още захар.
Не пестете захарта, защото тя ще гарантира правилното консервиране. Продължавате,
докато се напълни бурканът, като последният слой трябва да е захар.

Оставете няколко пръста празни, защото в следващите дни сместа ще шупне. Гърлото
на буркана се покрива с марля, след което се оставя на тъмно място. Веднъж на
ден е необходимо да се бърка с дървена лъжица. И така трябва да престои 40 дни.

Сместа трябва да се прецеди и полученият сок да се налее в стъклени бутилки, които
да се съхранят в хладилник.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цън Цон: Няма болен мозък в Китай, който би рискувал съюз с Русия срещу Запада
Next: Мириам Търновска, снаха на цар Симеон, стана принцеса на Йордания

Последни публикации

  • Елина отвори очи и веднага усети промяната. Не беше в мебелите, в пердетата, в меката светлина на лампата, която уж успокояваше. Промяната беше във въздуха, в лекото забавяне на стъпките зад вратата, в начина, по който хората спираха да говорят, щом наближаваха стаята ѝ.
  • Емили не забрави деня на уволнението. Не защото беше шумен или драматичен. Беше прекалено тих, прекалено подреден, като стая, в която някой е прибрал всичко ценно, а е оставил само праха да свидетелства.
  • Направих крачката бавно, сякаш подът беше тънък лед, който може да се пропука от най-лекото движение.
  • През последните три месеца жена ми се променяше по начин, който не можех да пренебрегна.
  • Когато се родиха близнаците, светът ми се сви до две малки лица и един безкраен кръг от плач, кърмене и люлеене.
  • „Блокирах всичките ти карти! Отсега нататък за всяка стотинка ще ме молиш!“ заяви Антон с тържествуващ тон.
  • Трийсет години. Цели трийсет години бяха заедно.
  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
  • Той влезе в нотариалната кантора с любовницата си под ръка, облечен в черен костюм, който дори не си беше направил труда да изглади.
  • Питър се обърна бавно, сякаш снегът беше влязъл и в костите му, не само в обувките. Мъжът стоеше на крачка разстояние, облечен в дълго тъмно палто, с шапка, натисната ниско над очите. Не изглеждаше като случаен минувач. Изглеждаше като човек, който е чакал точно него.
  • Докато се отдалечавах по коридора към тоалетната, стъпките ми почти не издаваха звук. Меките килими поглъщаха всичко, сякаш къщата не искаше да оставя следи от чужди хора. А аз бях чужда. Поне така ме бяха записали още с първия ми поглед.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Елина отвори очи и веднага усети промяната. Не беше в мебелите, в пердетата, в меката светлина на лампата, която уж успокояваше. Промяната беше във въздуха, в лекото забавяне на стъпките зад вратата, в начина, по който хората спираха да говорят, щом наближаваха стаята ѝ.
  • Емили не забрави деня на уволнението. Не защото беше шумен или драматичен. Беше прекалено тих, прекалено подреден, като стая, в която някой е прибрал всичко ценно, а е оставил само праха да свидетелства.
  • Направих крачката бавно, сякаш подът беше тънък лед, който може да се пропука от най-лекото движение.
  • През последните три месеца жена ми се променяше по начин, който не можех да пренебрегна.
  • Когато се родиха близнаците, светът ми се сви до две малки лица и един безкраен кръг от плач, кърмене и люлеене.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.