Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ситовският надпис в Родопите крие древно и мистично послание
  • Новини

Ситовският надпис в Родопите крие древно и мистично послание

Иван Димитров Пешев юни 30, 2023
bgqwqwtwqtwqsss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Свещената Родопа планина стои с разтворена душа пред неспокойните търсачи на древни руини, мистерии и тайни. Но щедростта й е привидна. Макар изложила на показ завещаното от богове, цивилизации и племена, тя е затрупала с хилядолетни слоеве мълчание разпръснатото знание – сякаш застинала в страх да предаде на хората ключа към цялата опитност на света.

Сред дебрите на Родопа планина се извисява скала, която крие тайнствен артефакт. На около два метра от земята, разположени във фриз, са издълбани знаци на непозната писменост и в неуточнени времена. Готски, келтски, тракийски алано-сарматски или славянски е т.нар. Ситовски надпис и какво послание съдържа той?

Историята на Ситовския надпис започва през 1928 г., когато Александър Пеев, тогавашният секретар на Пловдивското археологично дружество, е извикан в село Ситово заради интересна находка и той отива с група изследователи – разказва културологът Надя Терзиева, която е автор на обстоен труд за артефакта.

– Изсечените знаци върху скалата са наречени Ситовски надпис, макар че все още не е установено дали става дума за природен феномен или са резултат от човешка дейност. Един от първите изследователи проф. Петър Детев смята, че надписът е прототракийска писменост, създадена от тракийското население по тези земи. Друг виден изследовател – проф. Иван Венедиков, също прави аналогия с траките и по-точно с някои фригийски надписи.

„Помаци, като работили в гората край родопското село Ситово, забелязали върху една естествена скала някакви знаци, начертани в един ред, които вероятно са сметнали като нишан за скрити наблизо богатства”, ще запише в дневника на експедицията Александър Пеев. „Всред населението съществува поверие, поддържано от иманярите, че в местността Щутград при селото имало заровени много пари. Затова известно време помаците не съобщавали никому за своето откритие”, продължил наблюденията си той.

Първият изследовател лансирал и теория, че текстът наподобява руническата писменост, с която са си служили древните германи преди да попаднат под влиянието на Рим. Някои учени се връщат още по-назад – към писмените знаци от петото хилядолетие пр. Хр., открити в село Градешница (Северозападна България), а други предполагат, че надписът е издълбан едва през Средновековието. Но като че ли надделява хипотезата за прототракийска азбука, която поставя под съмнение теорията, че траките са били безписмен народ.
Свещената Родопа планина

Всички, които изследват Ситовския надпис, го свързват и с местността от другата страна на реката – казва още Надя Терзиева. – Това е един скален масив, известен под името Щутград. Там са намерени керамични предмети и градежи. Руините все още не са датирани, а керамиката произхожда от първото хилядолетие преди Христа. По това време обитатели в района са били траките.

Руините на крепостта Щутград

И тъй като учените все още не са разчели тайнствените знаци, избуяват всякакви теории на любители археолози и конспиратори, отвеждащи до формули за отваряне на торсионни полета и древни послания за идните поколения. „Душата, сътворена между Сатурн и Земята, трябва да се завърне обратно към светлината на своята звезда, както е наредил Хронос и Хадес – създателят на всичко живо”, е само един от предполагаемите преводи на Ситовския надпис.

„Той е отишъл на небето, оплакан от синовете си тук, на Земята”, пък се свързва с бог Тангра. Какъвто и смисъл обаче да стои зад знаците от родопската скала, истината е, че съвременните учени са оставили встрани от заниманията си разгадаването им. Заради други по-интересни находки или за да не пострадат дълго градени академични кариери от откритието, предполага Димитър Герганов от Пловдивското историческо дружество

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хората, които имат банкноти от 50 лева, които са издадени през 2006 година, имат проблем
Next: Какви мистериозни тайни и легенди крие Дяволското гърло

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.