Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скална арка край Сатовча е истинско чудо: Много хора я посещават редовно
  • Новини

Скална арка край Сатовча е истинско чудо: Много хора я посещават редовно

Иван Димитров Пешев юни 18, 2023
rccasrasrsttt.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На няколко километра североизточно от село Крибул, община Сатовча, Гоцеделчевско, се намира местността Скрибина. Местност, забулена в тайни и мистерии. Скътано по средата на дъбова гора се намира и тракийското мегалитно светилище „Скрибина”. За него се вярва, че лекува всякакви болести.

Според археологическите проучвания неговата история датира от ІV в. пр.Хр. По времето, когато Югозападните Родопи били населявани от тракийското племе беси.

От тогава насам местните хора почитат светилището и целогодишно извършват култови ритуали, с които се надяват да помогнат на болните, които отиват там с надеждата да оздравеят.

 

Това се случва и с лечителката Юлия Земеделска, която оздравяла благодарение на скалната арка. Тогава дала обет, че и тя ще лекува и ще помага с каквото може на останалите.

Функциите на лечителка Юлия наследила от майка си, която от дълго време ги практикувала. При нея идват хора с всякакви болести.

Едни не могат да говорят, други не могат да имат деца, трети имат психични проблеми. Няма човек, който да е бил там и да не е получил помощ, споделят жителите на селото и с усмивка разказват историята на младо момиче, дошло чак от Испания с надеждата да забременее. След няколко седмици чудото се случило и сега вече е майка на 3-годишен син.

 

В селото се пазят спомените за много такива истории. Скрибина е помогнала на десетки семейства да продължат рода си.

Славата на мегалитното светилище се разпространява много бързо и край него вече се стичат хора от цялата страна.

Изключително радващ е фактът, че то е излекувало и много млади хора. Такъв е и случаят със студентка от Триград (Смолянско), която не можела нито да говори, нито да се движи.

Нейните родители я водили къде ли не, но от това нямало никакъв ефект. Последната им надежда бил манастирът в град Хаджидимово.

Там обаче се срещат с жители на Крибул, които, чувайки тъжната история на момичето, ги канят да посетят местността край тяхното село. Семейството, без много да се чуди, приема.

И чудото става – след първия ритуал момичето започва да говори, а след втория вече се движи без никакъв проблем. За да получиш помощ от камъка, трябва да отиваш там с вяра и с надежда, че той ще ти помогне, казват крибулчани. С навлизането в сакралната територия започва и ритуалът.

Най-напред болният се качва по дървена стълба, окичена с червен конец, дълъг колкото ръста му. След това се промушва през отвора на скалата. Вярва се, че колкото повече скалата го притиска, толкова по-добре е за търсещия здраве и изцеление.

След промушването се пали огнен кръг около стъпката – символ на изгарянето на болката и в същото време проекция на Слънцето на Земята. Символика и значение има и в разположението на отвора – входът сочи изгрева на слънцето, а изходът – залеза. След още едно промушване вече си извън сакралната територия.

Болният трябва да носи със себе си стара връхна дреха, която трябва да върже на едно от дъбовите дървета след ритуала.

Така той оставя болестта си там и се връща здрав. На специално място се слагат и монети. Оставените дрехи и предмети обаче не трябва да се пипат, тъй като се вярва, че който наруши това табу, всъщност взема болестта на този, който я е оставил. Забележително е и схващането, че скалата се стопанисва от змия.

Тя се явява при всяко провеждане на ритуал, но не хвърля в паника посетителите, тъй като си стои мирно и кротко. Според жителите на Крибул тя може да приема много образи, включително и този на човек.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 4-годишно момче към баща си: Татко, ела си вкъщи, мама не може да се събуди
Next: Италианските баби имат супер трик за почистване на фурната без препарати

Последни публикации

  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
  • Той влезе в нотариалната кантора с любовницата си под ръка, облечен в черен костюм, който дори не си беше направил труда да изглади.
  • Питър се обърна бавно, сякаш снегът беше влязъл и в костите му, не само в обувките. Мъжът стоеше на крачка разстояние, облечен в дълго тъмно палто, с шапка, натисната ниско над очите. Не изглеждаше като случаен минувач. Изглеждаше като човек, който е чакал точно него.
  • Докато се отдалечавах по коридора към тоалетната, стъпките ми почти не издаваха звук. Меките килими поглъщаха всичко, сякаш къщата не искаше да оставя следи от чужди хора. А аз бях чужда. Поне така ме бяха записали още с първия ми поглед.
  • Майка ми взе микрофона по време на сватбата на сестра ми и се усмихна самодоволно.
  • Онази вечер закарах мъжа си до летището. Всичко изглеждаше както винаги. Поредната командировка. Обичайните прегръдки за довиждане.
  • Платих деветнайсет хиляди евро за сватбата на сина си.
  • Съпругът ми Иво, петгодишният ни син Лъчо и аз вечеряхме в изискан ресторант, когато Иво се извини и стана, за да отиде до тоалетната. Само минута по-късно сервитьорът се наведе към мен, а гласът му трепереше.
  • Малко преди сватбата булката подслуша признанието на младоженеца и в този миг в нея се роди решение за възмездие.
  • Ключът завъртя в ключалката с онзи звук, който би трябвало да значи дом. Само че тази вечер значеше умора. Значеше тежест в раменете, която се бе натрупвала с дни. Значеше ръце, миришещи на хартия, кафе и чужди проблеми. Вратата подаде леко, сякаш и тя знаеше, че нямам сили да се боря дори с нея.
  • Не „не го харесваше“. Не „ревнуваше“. Мая го мразеше така, както животните мразят бурята, преди човек още да е чул гръмотевицата. Щом ключът изщракаше в ключалката и аз чуех стъпките
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.