Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Скандалът гърми: Бащата на Мануела Горсова не е жив?
  • Без категория

Скандалът гърми: Бащата на Мануела Горсова не е жив?

Иван Димитров Пешев декември 4, 2024
Screenshot_3

„Няма и следа от бащата на Мануела Горсова. Никой не е виждал и чувал Красимир.

Възможно е да не е жив, независимо дали по своя или чужда воля.

Моля се да е жив и да се появи, да се покае за случилото се. Да върне парите на дъщеря си, която бере душа“, това заяви пред „Труд news“ артистът Владислав Карамфилов, по-известен с прякора Влади Въргала.

Преди броени дни режисьорът съобщи, че бащата на пострадалата в тежка катастрофа Мануела Горсова е в неизвестност. Красимир Горсов не просто е изчезнал, а е изчезнал с над 360 000 лева. Точно толкова пари са били преведени в сметката на Мануела след безпрецедентно за родното правосъдие дело.

„За Диана, майката на Мануела Горсова, времето е спряло преди 18 години. Тя няма никаква връзка с външния свят, тъй близо две десетилетия обгрижва детето си. Денонощно.

Състоянието на Мануела е тежко. Мисля, че тя осъзнава какво се случва с нея. Не може да отрони и дума, знаете… Тя може само да мига“, отбеляза Карамфилов.

Тъй като не може да се откъсне от детето си, Диана пише пълномощно на бившия си съпруг Красимир Горсов, с моето го упълномощава да извършва всичко, свързано с банкови институции и трансакции, болници, трансфери и грижи, свързани с детето им. Диана Горсова не е подозирала, че делото е спечелено и има извършен транш с подобни суми към дъщеря ѝ.

Междувременно Красимир Горсов непрекъснато я уверява, че делото се точи и отлага. Тя не подлага на съмнение казаното.

С пълномощното таткото на Мануела тегли всички налични суми. 

„Той отново е болен, страда от тежка хазартна зависимост„, призна Карамфилов и се извини, че навремето го е защитавал, когато журналистически разследвания показаха как Красимир Горсов харчи парите от дарителските сметки на дъщеря си в казиното. Тогава самият баща не отрече, че има проблем и е зависим, както и че на снимките и видеата от столично казино е именно той.

„Веднъж ми сподели със сълзи на очи, че само когато залага не мисли за детето. Че след катастрофата, причинена от Максим Стависки, са му отнели всичко. Вярата“, отбеляза Карамфилов.

Катастрофата, която завърши със смърт и един завинаги съсипан човешки живот 

5 август 2007 година. Шампионът по фигурно пързаляне и партньор на Албена Денкова Максим Стависки сяда зад волана на колата си след употребата на алкохол.

На пътя Созопол – Приморско навлиза в насрещното платно и помита друга кола.

23-годишният шофьор Петър Петров загива на място.

18-годишната тогава Мануела Горсова изпада в дълга кома.

Днес Мануела е на 36 години и изцяло зависима от майка си Диана. Не говори, не може да се движи, не може да се храни, не може да прави нищо, без чужда помощ. Изцяло невербална.

Разследването за инцидента показа, че шампионът по фигурно пързаляне е шофирал с 1,1 промила алкохол в кръвта.

„Заради това момче дъщеря ми няма да е абитуриентка другия месец“, каза тогава Красимир Горсов. Следват дела и десетки заседания.

В крайна сметка Стависки е осъден да плати неимуществени вреди на семейството на Мануела. Пари за нея събират и дарители. Застрахователи също изплащат суми.

По време на катастрофата Максим Стависки е лице на кампания на bTV за безопасно каране по пътищата с надслов „Ако си пил, слез – искам да стигна жив“.

Continue Reading

Previous: Шефът на Еконт закъса с яхта за 5 милиона в Атлантическия океан
Next: Хиляди Българи плачат с глас! Внезапно почина голям българин

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.