Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандалът ескалира: Нови ужасяващи подробности за драмата на Васил Драганов и жена му
  • Новини

Скандалът ескалира: Нови ужасяващи подробности за драмата на Васил Драганов и жена му

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2023
daspdasodoasdoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Поредният скандал за домашно насилие, който тресе вип персоните тези дни, започва да добива ужасни размери, а подробностите от драмата са все по-шокиращи.

Съпругата на актьора Васил Драганов, познат от шоуто „Комиците“ и сериала „Столичани в повече“, е завела срещу него дело за домашно насилие.

От няколко дни бившите влюбени си разменят обиди в медийното пространство, а истината се оказва доста заплетена и ужасяваща.

Андреа Драганова

Жената на актьора Васил Драганов с кошмарен разказ за ужаса, през който преминава, а „Телеграф“ откри протокол от съдебното заседание, в което Андреа описва случай от 8 ноември 2021 г., около 18 ч.

По пътя от жилищния блок към автобусна спирка на тролейбус Васил използвал заплашителни реплики срещу жена си, след което започнал да я рита в областта на седалището, както и по дамската ѝ чанта.

Твърди се, че това е станало пред сина на страните, а след качването му в превозното средство актьорът е ударил Андреа по гърба в градинка близо до спирка, като тя е паднала и силно си е ударила гърдите.

Комикът обаче е оспорил това, като твърди, че тя страда от психично разстройство, което е провокирало неправилни възприятия за случилото се, като между тях е имало само разговор без употреба на насилие.

Назначена е психиатрична и психопатологична експертиза, разпитани са свидетели, след което е отхвърлил искането на Андреа за издаване на заповед за защита от извършено емоционално и физическо насилие, заповедта за незабавна защита спира да се прилага и осъжда съпругата да плати разноските по делото.

Ето какво коментира след делото в социалните мрежи и самата Андреа:

„Била съм жертва на физическо насилие многократно, но повече болеше от емоционалния тормоз през годините. При развода съдех бившия си съпруг заради ударите, но се отказах от това дело в името на споразумение за споделени родителски права и възможност да бъда с децата ни.

В момента ги виждам редовно, вярвах, че най-тежкото е минало. Няма да ви занимавам с всички жалби, които пусках през годините, нито да ви говоря за бюрокрацията, бездушието и безсилието, което срещнах.

Вече съм друга, продължих напред, влюбих се в нов човек и очаквам дете. Децата ми живеят при Васил, това е истина. Никога не съм искала от тях да ги изведа от дома, в който са израснали и обичат. Аз плащам издръжка. Грижа се за тях, когато баща им благоволи, в дома, който някога беше и мой”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тома възхити зрителите в Капките и всички отвя
Next: Ето папагалчето, което спаси семейство от земетресението в Турция-Как успя само!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.