Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандалът се разгаря: Години наред банди стрижат и шантажират момичета в града
  • Новини

Скандалът се разгаря: Години наред банди стрижат и шантажират момичета в града

Иван Димитров Пешев август 1, 2023
gsatyashash.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Побоят, бръсненето на главата и рязането на тялото на 18-годишната девойка Дебора далеч не е изолиран случай. Няколко банди в Стара Загора близо 10 години се „подписвали“ с такъв „автограф“ под насилието, извършвано върху момичета от града. Тези шокиращи разкрития направи бившата Мис заралийка Божидара Овчарова в емоционално видео в Tik Tok.

Красавицата изригна с брутални разкрития, че насилваните млади жени са десетки, но едва след зверството на Георги Николаев Георгиев, задържан едва през уикенда за 72 часа, е започнало да се шуми за случващото се в града под липите.

Нещо повече, младата майка добавя, че началото е започнало с канали в „Телеграм“ за разпространение на порно материали, предимно голи снимки на момичета, поддали се на онлайн шантаж, които след това мълниеносно са били препращани на озверелите татуирани мъжаги като Георгиев.

И е било публична тайна, че в клубове и дискотеки в града подобни на него са нахлували и директно са атакували момичетата.

„Извращението над 18-годишната Дебора не е единичен случай, а точно обратното – в последните години местни банди се гаврят с млади момичета“, каза Божидара и поясни, че и друг път е правила видеа за нередностите, които се случват в града, но те са били докладвани и сваляни от мрежата.

„Това е първият случай, за който разбирате вие, но не е първият в историята на този комплексиран град. Сюжетната линия от 2015 г. насам е – голи снимки, остригване, побой, а след това и публично линчуване.

Знаете ли още колко момичета има? Защо трябваше да се стигне до тук, за да започне да се говори за това?

Не се учудих, когато чух цялата история – това е типично по старозагорски. Въпросното момче (Георги Николаев – б.р.) е един от най-големите колекционери на голи момичета в Стара Загора“, казва още Божидара и пояснява, че кадрите, предимно голи снимки на момичетата, се разпространявали в канали в „Телеграм“.

Блондинката обаче е критична и към младите момичета в града, които са издигнали в култ местните охранители.

„Кой ги създава всички тия изроди ли? Ами ние – жените, най-вече.

В Стара Загора постижението на живота ти е да си с охрана – недостижима си, ако гаджето ти е охрана. Те са най-високо в пирамидата, богомопазани.

Знаете ли колко остригани, пребити има, за които няма да разберете, защото не са толкова фрапантни, но са отвратителни. Това е гибелта на цяло едно поколение„, изригна бившата миска.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Убитата и натъпкана в куфар Евгения е моя племенница, разкри Андрей Чорбанов
Next: Мистерията с освобождаването на Георги се заплита

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.