Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандал в ДСБ: Настояват ген. Атанасов да бъде изключен от партията веднага, защото
  • Новини

Скандал в ДСБ: Настояват ген. Атанасов да бъде изключен от партията веднага, защото

Иван Димитров Пешев януари 10, 2023
dsdasasbashasfdas.jpg

Петима членове на “Демократи за силна България” искат председателят ген. Атанас Атанасов да бъде изключен. Причината – възпрепятствал е функционирането на върховния орган на партията – Националното събрание.

Владимир Великов, депутатът от 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание Петър Маринов, Стойчо Проданов, Калоян Луканов и Теодор Георгиев са изпратили жалба до съпредседателя на “Демократична България” Христо Иванов, евродепутата Радан Кънев и опозиционният клуб в “Да, България” – “9 декември”, в която искат незабавното отстраняване на Атанасов от ДСБ, съобщава Offnews.

“С грубото си и системно погазване на Устава на ДСБ Атанасов е воденичен камък не само за ДСБ, не само за коалицията “Демократична България”. Той е воденичен камък за претенциите на цялата демократична общност да бъде водач на усилията на страната към благоденствие чрез съдебна реформа и правов ред”, пишат петимата от ДСБ в писмото.

Според тях Атанасов няма желание да спазва устава на собствената си партия и не би трябвало да заема и поста зам.-председател на парламента, защото не може да “олицетворява върховенството на закона в парламентарната република”. В писмото посочват, че по време на свое участие в “Панорама” по БНТ Атанасов е казал, че ДБ “се кани да иска третия мандат и да търси подкрепата на ГЕРБ за демонтиране на корумпираната Борисова държава”.

Не изпускай тези оферти:

Искащите Атанасов да бъде отстранен настояват представителите на коалицията “Демократична България”, от която е част ДСБ, да отговорят дали корупционният модел в държавата може да бъде преборен през корупция на партийно ниво и дали може върховенството на правото в държавата да бъде постигнато без върховенство на правото в собствената партия.

“Тук не говорим за вътрешен за ДСБ проблем. Атанасов е съпредседател на коалицията”, пишат Владимир Великов, Петър Маринов, Стойчо Проданов, Калоян Луканов и Теодор Георгиев.

В случай, че жалбата им не бъде разгледана в най-кратък срок, членовете на ДСБ ще отнесат жалбата си към Софийски градски съд.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жълт код в цяла България! Снегът пада до часове
Next: Това семейство остана на улицата, но си направиха дом от един стар автобус. Направо ще останете без думи като надникнете вътре

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.