Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандал по БТВ с Натали Трифонова: Димитър Тасев не издържа да я слуша
  • Новини

Скандал по БТВ с Натали Трифонова: Димитър Тасев не издържа да я слуша

Иван Димитров Пешев март 28, 2023
ashjasuasjasdas.jpg

Кадри: Тази сутрин, БТВ: Скандал по БТВ с Натали Трифонова: Димитър Тасев не издържа да я слуша

„Говориш глупости, не ме ядосвай“ в прав текст заяви в ефира на БТВ Димитър Тасев по повод коментарите на Натали Трифонова за снощния мач.

Думите му не бяха в груб тон и с усмивка казани, но отекнаха в ефира.

Футболните национали на България стартираха с две загуби новия квалификационен цикъл за европейското първенство през 2024 г. Пораженията от Черна гора с 0:1 и от Унгария с 0:3 предизвикаха много коментари по телевизионните студия и социалните мрежи. Някои недоволстват от играчите, други от треньора Младен Кръстаич, а една голяма част смята, че за всичко е виновно ръководството на Българския футболен съюз и е нужна промяна.

 

Темата не бе подмината и в сутрешния блок на БТВ, където водещият Златимир Йочев всеки ден обсъжда актуалните новини с колегите си, които са дежурни на новини, спорт и прогноза за времето.

Спортният репортер и редактор Димитър Тасев започна да говори за снощното поражение в Будапеща, като каза, че първоначално е мислел да не занимава колегите си с тази новина.

 

„Бях пред дилема дали изобщо да ви занимавам с тази мъка, но пък заслужава да отбележим хубавия стадион, прекрасната атмосфера, хубавите неща, които правят унгарците. Не е много по-голяма държава, но изглежда, че политиката им в спорта е много по-правилна. Беше ме срам да гледам това, което се случи снощи. То даже не е катастрофа. Толкова е тъжно това, което се случва с българския футбол.

Страшно много хора обичат този спорт в България и се зареждат когато има позитивни резултати. За съжаление то не се случва. Снощи тотално бяхме надиграни.

Резултатът лъже,

защото 3:0, с колкото ни победиха унгарците, е в рамките на първите 30-ина минути на мача.

През второто полувреме те тотално спряха да играят. Ако им трябваше да си оправят някаква голова разлика, спокойно можеха да ни вкарат 7-8, та и на 10 гола да отидем“, каза спортният журналист.

 

„Е, сега малко прекали“, включи се синоптичката Натали Трифонова, която е известна с пристрастията си към футболния ЦСКА.

 

„Наскоро слушах едни небългарски коментатори, които казаха как всъщност „футболните джуджета“ навремето които бяха – Лихтенщайн, Фарьорски острови, Малта, вече не са „футболни джуджета“.

Дори световните сили като Испания, Португалия, Франция, Бразилия не ги бият вече с 10:0, а ги бият с 2:0. Тези държави започват да растат, докато ние за съжаление бележим регрес само“, каза пък водещият Златимир Йочев.

 

„Статистиката е това – два мача, две загуби на старта на европейските квалификации. Тоест и следващото голямо първенство вероятно ще го пропуснем. Ще станат 20 години откакто не участваме на европейско или на световно“, продължи Тасев.

 

Тук вече Натали Трифонова се включи сериозно в защита на националите:

“ Искахме млад отбор, нали? Искахме млади момчета да участват в националния отбор. Сега всички там са на по 20 години“.

„Не е вярно“, контрира я Димитър Тасев.

„Нормално е като си на 20 години още да нямаш смелостта“, продължи синоптичката.

 

„Говориш глупости сега, не ме ядосвай. Спас Делев (бел.ред. роден през 1989 г.) на колко години е? А Кирил Десподов (р. 1996 г.)? Във футбола вече младите момчета са на 16-17 години. Вчера хванаха един от Манчестър Юнайтед, горе-долу на тези години, да диша райски газ на един паркинг. Той не знае сега футболист ли е, голяма звезда ли е или си е още тийнейджър.

Това са младите футболисти. Тези нашите… както и да е. Защо се опитваш да ги защитаваш сега? Не ги защитавай. Те играчите не са виновни всъщност. Момчетата толкова си могат“, каза Тасев.

 

„Трябва време на този отбор, за да стане отбор. Ти представяш ли си сега тези момчета след всеки мач като паднат и ние започваме всички да ги плюем: „За нищо не ставате“, „Не можете да играете футбол“, „Това ни е нивото“, „Това ни е материала“. Ти представяш ли си как се чувстват тези спортисти. Нали трябва да имат мотивация“, упорстваше Натали Трифонова.

„Хайде да ги съжалим малко, да помислим за тях. Нали това е спорта, Натали? Когато печелиш да ти се радват, когато загубиш те критикуват“, завърши темата Димитър Тасев.

 

Continue Reading

Previous: Майката на Емо с извънредно съобщение 60 дни след изчезването му
Next: Тереза Генова: Напускам БТВ. Борих се, но когато си сам и нямаш жилище, не става

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.