Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандал по БТВ с Натали Трифонова: Димитър Тасев не издържа да я слуша
  • Новини

Скандал по БТВ с Натали Трифонова: Димитър Тасев не издържа да я слуша

Иван Димитров Пешев март 28, 2023
ashjasuasjasdas.jpg

Кадри: Тази сутрин, БТВ: Скандал по БТВ с Натали Трифонова: Димитър Тасев не издържа да я слуша

„Говориш глупости, не ме ядосвай“ в прав текст заяви в ефира на БТВ Димитър Тасев по повод коментарите на Натали Трифонова за снощния мач.

Думите му не бяха в груб тон и с усмивка казани, но отекнаха в ефира.

Футболните национали на България стартираха с две загуби новия квалификационен цикъл за европейското първенство през 2024 г. Пораженията от Черна гора с 0:1 и от Унгария с 0:3 предизвикаха много коментари по телевизионните студия и социалните мрежи. Някои недоволстват от играчите, други от треньора Младен Кръстаич, а една голяма част смята, че за всичко е виновно ръководството на Българския футболен съюз и е нужна промяна.

 

Темата не бе подмината и в сутрешния блок на БТВ, където водещият Златимир Йочев всеки ден обсъжда актуалните новини с колегите си, които са дежурни на новини, спорт и прогноза за времето.

Спортният репортер и редактор Димитър Тасев започна да говори за снощното поражение в Будапеща, като каза, че първоначално е мислел да не занимава колегите си с тази новина.

 

„Бях пред дилема дали изобщо да ви занимавам с тази мъка, но пък заслужава да отбележим хубавия стадион, прекрасната атмосфера, хубавите неща, които правят унгарците. Не е много по-голяма държава, но изглежда, че политиката им в спорта е много по-правилна. Беше ме срам да гледам това, което се случи снощи. То даже не е катастрофа. Толкова е тъжно това, което се случва с българския футбол.

Страшно много хора обичат този спорт в България и се зареждат когато има позитивни резултати. За съжаление то не се случва. Снощи тотално бяхме надиграни.

Резултатът лъже,

защото 3:0, с колкото ни победиха унгарците, е в рамките на първите 30-ина минути на мача.

През второто полувреме те тотално спряха да играят. Ако им трябваше да си оправят някаква голова разлика, спокойно можеха да ни вкарат 7-8, та и на 10 гола да отидем“, каза спортният журналист.

 

„Е, сега малко прекали“, включи се синоптичката Натали Трифонова, която е известна с пристрастията си към футболния ЦСКА.

 

„Наскоро слушах едни небългарски коментатори, които казаха как всъщност „футболните джуджета“ навремето които бяха – Лихтенщайн, Фарьорски острови, Малта, вече не са „футболни джуджета“.

Дори световните сили като Испания, Португалия, Франция, Бразилия не ги бият вече с 10:0, а ги бият с 2:0. Тези държави започват да растат, докато ние за съжаление бележим регрес само“, каза пък водещият Златимир Йочев.

 

„Статистиката е това – два мача, две загуби на старта на европейските квалификации. Тоест и следващото голямо първенство вероятно ще го пропуснем. Ще станат 20 години откакто не участваме на европейско или на световно“, продължи Тасев.

 

Тук вече Натали Трифонова се включи сериозно в защита на националите:

“ Искахме млад отбор, нали? Искахме млади момчета да участват в националния отбор. Сега всички там са на по 20 години“.

„Не е вярно“, контрира я Димитър Тасев.

„Нормално е като си на 20 години още да нямаш смелостта“, продължи синоптичката.

 

„Говориш глупости сега, не ме ядосвай. Спас Делев (бел.ред. роден през 1989 г.) на колко години е? А Кирил Десподов (р. 1996 г.)? Във футбола вече младите момчета са на 16-17 години. Вчера хванаха един от Манчестър Юнайтед, горе-долу на тези години, да диша райски газ на един паркинг. Той не знае сега футболист ли е, голяма звезда ли е или си е още тийнейджър.

Това са младите футболисти. Тези нашите… както и да е. Защо се опитваш да ги защитаваш сега? Не ги защитавай. Те играчите не са виновни всъщност. Момчетата толкова си могат“, каза Тасев.

 

„Трябва време на този отбор, за да стане отбор. Ти представяш ли си сега тези момчета след всеки мач като паднат и ние започваме всички да ги плюем: „За нищо не ставате“, „Не можете да играете футбол“, „Това ни е нивото“, „Това ни е материала“. Ти представяш ли си как се чувстват тези спортисти. Нали трябва да имат мотивация“, упорстваше Натали Трифонова.

„Хайде да ги съжалим малко, да помислим за тях. Нали това е спорта, Натали? Когато печелиш да ти се радват, когато загубиш те критикуват“, завърши темата Димитър Тасев.

 

Continue Reading

Previous: Майката на Емо с извънредно съобщение 60 дни след изчезването му
Next: Тереза Генова: Напускам БТВ. Борих се, но когато си сам и нямаш жилище, не става

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.