Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скок на пенсиите с 10% от юли 2024 г., 933 лв. майчинство за втората година
  • Новини

Скок на пенсиите с 10% от юли 2024 г., 933 лв. майчинство за втората година

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2023
fdaskfksdgkdgoklfdlger.png

Правителството има намерение да заложи реален ръст на заплатите в бюджета за 2024 година от поне 5%, колкото е прогнозираната инфлация. Това е бил акцентът на работната среща премиера Николай Денков и финансовия министър Асен Василев със синдикатите.

Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов съобщи, че се предвижда диференцирано увеличение на възнагражденията в различните държавни ведомства.

Намеренията са още при формирането на бюджетите в отделните структури да участват и представители на синдикатите, които да представят своите виждания и искания. Проектът за Бюджет 2024 предвижда и ръст на пенсиите с около 10% през юли догодина.

Обмислят се и промени в размера на втората година майчинство – то да е равно на минималната работна заплата. Размерът на заплатата за догодина беше увеличен и от януари става 933 лева. Промени при другите видове обезщетения засега не се предвиждат. Все още не е ясно дали ще има коледни добавки за пенсионерите за тази година.

За да бъде постигнат реален ръст на заплатите от поне 5 на сто, увеличението им трябва да е с 10 на сто номинално. Конкретният процент на повишението ще бъде различен за различните ведомства, коментира президентът на Конфедерация на труда „Подкрепа“ Димитър Манолов с уговорката, че днешните разговори са съвсем предварителни.

„Тези администрации, в които не бяха извършени увеличения през последните два пъти с цел да бъдат наваксани тези пропуски, и при тях се очаква малко по-високо увеличение. Не можем да говорим за еднакво увеличение за всички. Твърди се, че ще бъде диференцирано“, подчерта Манолов. 

На срещата е обявено, че правителството прави анализ на политиката по доходите в сектора на администрацията

„Макар и засега само на централната администрация, което е крайно недостатъчно. Харесах го дотолкова, доколкото аз съм отдавна убеден и мисля, че всички, които малко от малко наблюдават тези неща, знаят, че политиката по доходите в сектора на администрацията беше хаотична и тя се формираше на база това кой ръководител на коя администрация е по-влиятелен“, отбеляза Манолов.

Continue Reading

Previous: Жесток екшън във Варна с ранени полицаи! Страшно е
Next: Разкрити са: Търговци и производители ни цакат здраво с цената на сиренето и кашкавала

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.