Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скорост от 160 км/ч и хигиена: Какво обещават от БДЖ след вдигането на цените на билетите
  • Новини

Скорост от 160 км/ч и хигиена: Какво обещават от БДЖ след вдигането на цените на билетите

Иван Димитров Пешев април 16, 2024
vsdfbfgbdfngfnfgmhjmjh.png

„Освен от пенсионери, влаковете се ползват от доста работещи. Те са от крайградски райони като Перник, Асеновград, около Пловдив и Своге. Влакът се избира най-вече заради цената“, каза в „Тази сутрин“ инж. Венцислав Славков, управител на БДЖ „Пътнически превози“.

„Пенсионерите, учениците и студентите ползват влакове заради намаленията“, добави той.

„Увеличението на цените на билетите на БДЖ с 20% е средно. То зависи от пропътуването разстояние, от посоките, от пътникопотока. В рамките на година правихме анализи от приходите, разходите, подвижния състав и заплатите“, посочи Славков.

„12 години цените на билетите не са се повишавали. Увеличението на минималната работна заплата е доста голямо. Очакваме увеличение на приходите с около 10%. Като цяло закъсненията на влаковете по вина на БДЖ е под 2%.

Имаме чести нерегламентирани преминавания на железопътните превози, животни по линиите – това причини за закъснения, независещи от нас. В момента очакваме доставката на 76 германски рециклирани вагони, които са рециклирани. Очакваме още 10 нови локомотива, с което ще покрием необходимостта от подвижен състав. Тече процедура за изпълнител на капитален ремонт на 133 вагона“, обясни управителят на БДЖ „Пътнически превози“.

Новите вагони ще бъдат пуснати по най-дългите линии – от София към Варна, Бургас и Видин.

„Вагоните позволяват скорост до 200 км/ч, а локомотивите са за 160 км/ч. Инфраструктурата позволява 160 км/ч в ремонтираните участъци. Колегите от инфраструктурата имат довършителни ремонти, за да скъсим времето за пътуване до Бургас и Пловдив. Не мисля, че ще има отлив на пътници.

Тези 20% не са някаква голяма стойност. За да поддържаме този състав и да не е в това състояние, са необходими средства. Няма как да го поддържаме без средства. Закупили сме нова техника за почистване на вагони. За хигиената във влаковете – това нещо е двустранно. В много случаи и каквито усилия да полагаме, влаковете при пристигане в крайната гара са в безобразно състояние“, каза още той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Видео от Главната на Пловдив стана хит, няма човек, който да не му се радва
Next: Бомбастична сделка: Продадоха за гигантска сума известна БГ банка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.