Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скрито огромно имане се крие в пещерите в Деветашкото плато
  • Новини

Скрито огромно имане се крие в пещерите в Деветашкото плато

Иван Димитров Пешев юли 6, 2023
dasastastvevetet.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Деветашкото плато е край изключително красив и живописен, див, автентичен, самобитен, богат не само с прочутите Крушунски водопади, но и със своите тайнствени пещери, криещи легенди за заровено имане. В него са разположени най-голяма част от пещерите в България, а четири, сред най-дългите и красивите, са в землището на Крушуна – Бонинската (2754 м), Водопада (1999 м), Урушката маара (1600 м) и Горник (1100 м), пише в. Труд.

Удивителен пещерен комплекс се крие в скалите на платото, съставен от дълбоки и стръмни проломи. Мрежата от подземни зали е осветена оскъдно от призрачното сияние на трудно проникващите слънчеви лъчи.

Пещера Чавдарци още пази спомена за миналото си на мандра. В дъното бучи подземна река. Подът на огромната й зала е изравнен и циментиран, а входът загрозен от тухлена стена. Но сдружение „Деветашко плато” има велики планове за нея. Идеята е един ден тук да се провеждат джаз концерти. Амбициозно и оригинално!

Вътрешността на пещера Водопада е с оригинални галерии, покрити с бели образувания, т.нар. „лунно мляко”, които на фона на кафявия под създават неописуема гледка. Лабиринтът е труден за ориентиране, затова е препоръчително посещението навътре в пещерата с водач, осигуряващ неопренови костюми, лодки и други предохранителни мерки. Водата, извираща оттук, се провира през уникална бигорна решетка, пада от 20-метрова височина в разкошния каскаден Крушунски водопад като живописно пръскало и се спуска надолу в поредица от водоскоци, прагове и езера.

Пещера Стълбица, една от най-красивите и уникални, се намира на около 3 км югозападно от село Кърпачево. Достъпът до основната галерия е по метална стълба. От отвора високо над главата в пещерната галерия прониква сноп слънчева светлина, който пронизва сумрака и образува странен магичен ореол.

Точно по обед, когато слънцето пада под прав ъгъл, лъчите му сякаш я пронизват през сърцевината и от топлината влагата се изпарява видимо. Голямата входна зала удивително напомня на космическа чиния. Редуват се езерца, причудливи сталагмити, прилични на църква, животни, хора, стръмни пътеки, отвеждащи в недрата на подземното царство. Пещерата е доста стръмна и труднодостъпна, затова влизането навътре е препоръчително само с добра екипировка.

Уникална природна забележителност е Голяма Гарваница, на 2 км от село Горско Сливово. Вертикална пещера с внушителен вход и дълбочина над 40 м, тя стръмно пропада надолу. Самото слизане по отвесна стълба си е незабравимо екстремно преживяване. Усещането е неописуемо, истинско слизане в ада. Впрочем името на пещерата идва от това, че навремето местните са използвали природната дупка за сметище, над което непрекъснато зловещо са грачели гарвани.

Районът на Агатово, едно от най-древните села в района на Деветашкото плато, е карстов и изключително богат на понори или както ги е наричал народът губилища. Това са вертикални шахти, често входове към неизследвани пещери. В тях водата от дъждовете бива буквално поглъщана. Наричат ги още върпини. Впрочем през близкото село Тепава минавал пътят, по който турците бягали и криели златото си. Може би някъде все още лежат заровени жълтиците им.

Във Футьовата пещера, на 3 км от село Кърпачево, са намерени останки от праисторически живот. Разположена хоризонтално, скоро след входа тя се разклонява на два ръкава, които водят към село Чавдарци. Легендата разказва как селският ага приписал всичките си земи на ратая Футьо, когато се наложило да бяга. Футьо станал богат изведнъж, но не могъл да понесе богатството и затова продал имотите. Имането скрил в пещера. Съкровището и досега не е открито.

Най-прочутата атракция в района е, разбира се, удивителната Деветашка пещера. Огромна и древна, в нея са намирани останки още от неолита. Една от най-големите, тя е със статут на обект с международно значение. Влиза се през грандиозен като размери и полуелипсовиден по форма вход. Галерията е най-голямата пещерна зала на Балканския полуостров. Залата е 25 хиляди кв.м, а в най-високата си част е почти 60 метра. Седем „окна” я осветяват.

Водите в деветашката пещера извират от 14 различни места. Някои от езерата могат да се преминат единствено с лодка. Величествено, красиво, уникално пространство, което само природата може да сътвори! Съвършената акустика на залите е прорязвана от крясъците на най-голямата в страната колония от прилепи, заради които достъпът до пещерата е забранен от 1 юни до 31 юли.

Легендата за крушунското овчарче
Коршунът е вид ястреб мишелов, известен още като „каня”. Преди хиляда години той бил овчарче, което все забравяло да напои агънцата и те, когато завали, протягали муцунки към небето да се напият. На Господ му дошло до гуша от немарливото овчарче и решил да го превърне в каня, който само веднъж в месеца да вижда водата като вода и да може да пие.

Оттогава до днес коршунът все лети над вода, над Крушунските водопади, а водата му се вижда кръв и той пищи пронизително и драматично. В останалите дълги дни чака дъжд да завали от небето, за да утоли вечната му жажда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е тайният дневник за съкровищата край Велико Търново
Next: Големи пещери, пълни със злато има край Царева ливада

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.