Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скромната Веселка започна на чисто след Фермата: смени мъжа и преобърна живота си на 180 градуса!
  • Новини

Скромната Веселка започна на чисто след Фермата: смени мъжа и преобърна живота си на 180 градуса!

Иван Димитров Пешев декември 14, 2022
vevasivaslvaskv.jpg

Многодетната майка стана победител в риалитито за втори път

25-годишната Веселка от село Борима, майка на три деца и победител във „Фермата“ 5, стана победител и в осмото издание на риалитито Мостът на времето. Тя спечели най-голям процент от зрителския вот и с общо 44 точки грабна голямата награда за втори път, предава bTV. На второ място остана Чавдар с 42 точки.

Трудният ѝ живот отвежда Веселка през много перипетии. Тя обаче остава оптимист. След като разказва тежката история на живота си, тя е категорична – „Винаги има решение. Няма безизходица!“

 

Не изпускай тези оферти:

 

10 факта, които не знаете, за Веселка, която спечели 100 000 лв. от „Фермата“

1. На 15 г. се научава да работи на банциг.

2. На 18 ражда първото си дете, но продължава да работи, защото работата ѝ била на 200 метра от дома ѝ.

3. Започва да работи в дърводелска фирма, когато е бременна във втория месец със сина си.

4. Шефът ѝ я уволнява, когато разбира, че е бременна.

5. Напуска жилището на приятелката си, в което живее до момента и първата вечер спи със семейството си в жилищен вход.

6. Следващата ѝ работа е в „Топливо“, където е единствената жена.

7. След като излиза от „Фермата“ 5, Веселка се разделя с мъжа си и се мести с децата си в Троян. Спира да се занимава с дърводобив, продава конете си и започва да изработва сувенири и бижута.

8. Завършва техникум със специалност „Горски лесовъд“.

9. С наградата от участието си във „Фермата“ купува стара къща в село Борима, която превръща в къща за гости.

10. От първото издание на „Фермата“ научава, че традициите трябва да се спазват. В дома ѝ през декември от рано текат приготовленията за Коледа. За празника традиционно слагат на масата сарми, боб, пълнени чушки и други неща. „Трябва да се пазят корените и миналото да се предава на поколението“ – споделя тя.

„Разбирам се повече с мъжете. За тях черното е черно, бялото – бяло. Аз приятелки жени нямам“, каза триумфиралата в 8-и сезон на риалитито „Фермата – Мостът на времето“ конегледачка Веселка Маринова. 25-годишната майка на три малки дечица успя да спечели формата за втори път.

Веси ще инвестира печалбата в къща, която е купила в с. Борима, откъдето е родом. Надява се скоро да стане къща за гости, която да кръсти „Фермата на Веси“, и да е на спокойствие със семейството си.

„2-3 години сме живели без ток и вода. Сега мечтая за собствена къща, собствена стряха. Да живея на мое си място. Искам да имам още коне, децата са ми достатъчно“, откровеничи Маринова в добавка на факта, че все още живее заедно с родителите си. Макар в момента да не са заедно с втория си мъж, когото тя избира по разум, разпределят грижи и финанси за децата.

„За участието ми във „Фермата“, както и в конкурса „Мисис България“ той ме подкрепи и каза: „Ще е яко! Изобщо да не ти пука какво ще кажат хората“. Докато първият ми мъж много пиеше и биеше. Единственото хубаво нещо, останало ми от него, е дъщеря ми Вяра.“ В селцето, наброяващо 809 човека, тя отрасва и започва да работи от 15-годишна възраст с банциг и наравно с мъжете сече дърва и гледа коне.

„Не ме е страх от работа. Страх ме е да не остана без работа!“, казва тя, предава „България днес“.

Фермерката, чиято звезда изгря в петия сезон на предаването, не харесва шарени и искрящи тоалети, обича черния цвят. За нея тази победа е ново начало и в момента е много щастлива. „Когато си затворен и си далеч от работа, проблеми, пари, сякаш времето спира и оценяваш важните неща.

В живота си човек понякога прави малки крачки, друг път – големи. След „Фермата“ аз направих огромна стъпка. Вече не се занимавам с дърводобив, а с изработка на сувенири и бижута. Искам да покажа, че няма невъзможни неща! Човек никога не трябва да се съмнява в себе си!“, добавя победителката в риалитито.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Известно лице почина, други двама са с опасност за живота след меле на пътя София-Варна
Next: Азис предрекъл собствената си смърт: Никога не съм го казвал и това е мястото, на което за първи път го признавам

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.